Хронично болните хора са голямата жертва на COVID епидемията у нас. Пандемията е била управлявана с по-скоро политически, а не с медицински аргументи. Мерките, които са били налагани, са следвали събитията, а не са ги предотвратявали. Това заяви доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Той представи заключенията от направения анализ, който беше възложен от здравното министерство и целеше да бъдат открити причините за високата смъртност по време на пандемията. Анализът обхваща периода от 1 март 2020 г. до 30 май 2021 г. и е първият подобен у нас, като се очаква той да освети грешките и тесните места около управлението на кризата.
„Няма уникален фактор, който да поставя България на челните места по смъртност в Европа, но има комплексни такива“, добави Хинков.
Той заяви, че продължителността на живота у нас е по-кратка от тази в ЕС и живеем повече години, лекувайки се от болест.
"Проследяваните диспансерно болни през преминалите вълни на епидемията намаляват сериозно. Част от тези хора са изчезнали от статистиката, защото са починали", обясни Хинков.
Той коментира, че България е на относително по-добри позиции по заболеваемост от COVID-19 по време на епидемията, като заема 21-во място в ЕС, но много по-напред по показател смъртност на населението, като тук страната заема трета позиция.
Управлението на пандемията
"Страната ни се представя зле спрямо другите в ЕС по показател предотвратима смъртност благодарение на превенция. Още по-зле е класацията ни по показател смъртност, която би могла да се предотврати с по-добро лечение", заяви директорът на НЦОЗА.
По думите на Хинков една от хипотезите е, че е много възможно здравната ни система да се е справила лошо, а друго обяснение е, че има много голяма група хора, които не са се регистрирали и са умрели в дома си.
Според него един от тях е, че страната ни е пристъпила към масово затваряне на болници по време на първия локдаун и това е осуетило възможностите за лечение на много хора.
Според анализа друга голяма грешка в управлението на системата е равномерното определяне на процент легла във всички болници, независимо от специализацията.
"Смъртността в Перник и Видин по време на пандемията е била много по-висока, отколкото в другите области. Тепърва ще се анализира защо това се случва", каза доцентът.
Хинков отбеляза, че сме на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните седем години.
"166 050 души са починали за периода, в който сме провели изследването, а 78% от всички починали са между 60-89 г. Това е рисковата група на COVID-19", допълни той.
Той отбеляза, че по време на пандемията са намалели и профилактичните прегледи за деца.
