До 8 милиона лева може да похарчи една партия или коалиция за агитация на местните избори. Освен национален лимит, има и лимит на разходите според населението. В най-големите градове той е до 1 милион лева.
В по-малките, таванът пада рязко до 60 хиляди лева. 5000 за общински съветник, а за кметове на кметство, максимуът за кампанията е между 2000 и 10 000 лева.
За какво ще следи Сметната палата по време и след края на кампанията?
Участниците в изборите инициативни комитети, партии и коалиции, регистрирани в централната и общинските избирателни комисии, са 709. В момента не всички са подали документите си в Сметната палата преди крайния срок – утре, но регистърът продължава да се пълни.
„313 са ИК, а 330 са местните коалиции, на предишните избори бяха над 1000. Тъй като голяма част нямат опит за финансова отчетност в предизборната кампания, Сметната палата е направила брошури да се информират за задълженията и да се спази Изборният кодекс”, съобщи Цветан Цветков.
Така в хода на кампанията всеки гражданин може да види в регистъра даренията за конкретен участник в местните избори, дарителите и произхода на средствата.
„Даренията над 1000 лева се изпращат в НАП за съответстиве на направеното дарение с доходите, с които разполага дарителя
– Не са били рядкост манипулации в миналото да се разхвърлят на хора, които нямат такъв тип доход?
– Тогава нямаше Сметната палата възможност за такава проверка съвместно с НАП. Когато беше предвидена възможността за проверка, значително намаляха тези случаи.
Всяко дарение по време на кампанията трябва да бъде регистрирано до 7 дни в регистъра с парола или електронен подпис или по пощата.
Отделно 30 дни след края на кампанията, Сметната палата ще проверява отчетите за финансирането, което освен от дарения, за някои от основните участници в изборите ще бъде от партийни субсидии.
