Димитър Джамов говори рядко. Когато го прави обаче разказва от първо лице за събития и хора, около които има предимно митове. Джамов, един от емблематичните застрахователи през 90-те години, национал по борба, бивш кмет на родното си село и отново с амбиции към кметски стол.

Той е един от последните оцелели. От онези герои на 90-те, които работеха като застрахователи, бяха известни като борци и още по-известни като мутри.

Димитър Джамов - бивш национал по борба свободен стил и президент на федерацията по борба. Едно от знаковите лица в застрахователния бизнес през 90 те, по-късно кмет на родното му село Семчиново.

- Твоята биография е такава, че си могъл да продължиш в някаква бизнес сфера, както много твои оцелели приятели от близкото минало продължиха. Ти се захвана с това да бъдеш селски кмет.
- Еми аз станах селски, защото исках да помогна малко на моите съселяни. Да се опитам да ги изправя малко. И доколкото успях, направих нещо за моето родно село. Не е тайна, че там имаше супер дисциплина. Нямаше битова престъпност. Нямаше нищо, нали...

Вие си нямате представа колко им е тежко на самите хора. Една ограда не могат да си разделят с комшията. На място отивам. Ето ви оградата на двамата заедно и точка по въпроса.

Тук-таме шляпкаме на някое момче едно шамарче и без това няма дисциплина, няма какво да се заблуждаваме. Едно малко дете като не слуша, трябва да го шляпнеш леко по дупето, за да знае, че трябва да слуша, иначе само, ако му говориш няма да стане.

- Този малък модел може ли да бъде приложен и в по-голям мащаб? В по-голям град?
- Може. Зависи от управниците, зависи от авторитета, човекът, който го има.

- По време на кампания се вадят мръсни ризи, компромати. Притесняваш ли се, че някой от опонентите ти може да вади някакви моменти от миналото ти?
- Да заповяда. Няма никакъв проблем...На всеки един въпрос мога да отговоря. Не се притеснявам от нищо.

- Живееш в мир с миналото си?
- Естествено. Иначе нямаш никакъв шанс. Ако не си направиш равносметка и го забравиш миналото и не гледаш напред, и не си простил, няма смисъл да живееш, ако нещо те гложди отвътре - това е злоба. Пораснах и то много. Животът ме научи.

- Имало ли е момент, когато е имало вътрешна борба в теб, борба да простиш, борба да забравиш по-травматични моменти?
- Да имало е такива моменти, но аз съм спортист и бързо забравям.

- Колко опита за покушение е имало срещу теб?
- Един, два...

- Как се забравя това нещо?
- Забравя се. Ти го забравяш и гледаш напред, то си остава някъде тук назад.

- Сега ние правим това интервю до НДК, район, в който ти беше покосен около хотел "Хемус". Какво си мислиш като минаваш оттам?
- Нищо не си мисля, забравям го. Ей тук станаха едни последствия и точка по въпроса. Забравям го...и живееш с бъдещето, миналото го забравяш.

- Прости ли?
- Как да простя? В какъв смисъл? Това не се прощава, забравям.

- Твърдиш, че знаеш кой стои зад опита за покушение срещу теб.
- Да. Той почина.

- Димата Руснака. Проси ли му?
- В какъв смисъл, той е умрял...Забравям го, него го няма, не ме интересува. Той, между другото, е голям мръсник. Някои казват за умрял се казва или добро или нищо. Голям мръсник беше...Много поразии, много нещо направи...спрямо доста хора. Опита се и към мен да направи.

- Какви бяха правилата, които теб те движеха тогава?
- Вижте сега, правила няма тук. Ние си се борехме за нашата си правда. По това време някои ни създадоха тези прякори, не ние.

- Мутри, борци.
- Мутри, борци, те ни създадоха тези имена. Може би някои от правителство, от парламента, хората, които са в парламента, беше важно това да мине, да ни използват в такъв момент. И са ни използвали може би. Аз продължавам да се боря с чест и достойнство за моето име. Това, че ни лепнаха тогава мутри на нас, какво от това.

Бойко Борисов ще го питате ли защо е мутра? Не ви карам, не трябва да го питате, но то е така. Тогава ни лепнаха тези имена. А ние, борците, сме почтени и много готини хора. Можем да носим слава на България, като носим слава на България, идват да се снимат депутати, политици, който и да е, и след това изведнъж мутри. Значи, времето ще покаже кой е бил прав.

- Много се говори за застрахователния бизнес тогава, за начина, по който ВИС И СИК привличаха клиенти.
- Еми тогава така беше. Нямаше как да се привличат клиенти по друг начин. Крадяха се колите.

- Елате при нас, за да не дойдеме при вас.
- Еми, това го измислиха пак другите. Имаше по-малка конкуренция. Ние сме по-борбени, по-буйни. И пак бяхме употребени, за да се оправдават с нас.

- Пак да те върна на правилата, защото обикновено хората трудно се променят. Какво си позволяваше и какво не си позволяваше в онези години?
- Виж сега, аз съм спортист и при мен има дисциплина. Като трябва да се свърши нещо, си казвам на думата и се върши. А сега го няма това нещо, и в младите и в който и да е, вече няма дума. И договор подписват, и договор не спазват. Няма го това мъжкото, което го имаше тогава.

- Кои бяха тези хора, с които тогава си работил и вече не са между живите, и имаха най-силна мъжка дума, които би ги дал като пример на синовете си и си държаха на думата?
- Виж сега, между нас си бяха почти всички на думата. Аз съм учил много от Илия Павлов, много съм учил за бизнеса, и по-късно разбрах колко напред е бил той с материала. Павлов е кръстник на Илия, а Лечков е на малкия.

- Бил е близък до сърцето ти?
- Разбира се.

- За кой те боли най-много за това, че не е измежду живите?
- За него, за Фактик, за Жоро, за Васко. Те ми бяха много, много големи приятели. Заедно сме израснали с тях.

- А защо точно борците станаха бизнесмени?
- Защото са по-бойни. Кой можа, стана.

- По-бързо оцеляват?
- Да, такъв ни е спортът.

- С един политик, с който ви свързваха медиите като хора, с които враждувахте в близкото минало - Слави Бинев, простихте ли си? Приятели ли сте?

- Значи, първо, пак вие, медиите, направихте тази вражда. Ние никога не сме враждували...Че се сбихме два-три пъти, сбихме се, защото тогава така беше. Трябваше някой да надделее. Те имаха претенции, ние имахме претенции и затова сме се сбили. Ние никога не сме воювали. Напротив, ние преди няколко години се видяхме, стиснахме си ръцете. Минало, бешало, забравено.

- Съпругата ти как те понася? Труден характер си май?
- За съжаление, трябва да й правя паметник. Както всяко семейство някой път и ние спорим за нещо. Аз й казвам: "Какво да направя, такъв е животът, да се гледала, като си се женила, такъв съм.

- Колко пъти си бил в затвора? Два пъти?
- Два-три пъти. Е така, между другото.

- За здраве?
-Да. Преценяват ме за нещо, идват, заключват те, пускат те. Съдът те оправдава и така.

- Какви бяха обвиненията?
- Много тежки. Убийство, опит за убийство и грабеж на един цигански клан с осем кила злато. Нещо, което, аз гледах следователката и не мога да повярвам. Викам: „Абе, вие, слушате ли какви ми ги говорите”.

- Какво се случи с тези обвинения?
- Отпаднаха всичките. Не съществуват. Няма такова нещо. Нито съм ограбил, нито съм убил, няма едно нещо да съм го направил. Скалъпена история, защото аз не слушах и се борех за моето си, и те искаха да ме подчинят.

- Какво научи в затвора?
- И в затвора бях Димитър Джамов. Не може да те промени затворът, ако си мека и слаба душичка. Минаваш и заминаваш. Не се взимаш много насериозно...

- Не те ли подтиска самата обстановка?
Няма как да ме подтисне, аз съм дисциплиниран. Така са решили, така са направили. Минаха десет месеца, пуснаха ме, оправдаха ме по всички обвинения, които ми бяха повдигнали. Питаха ме: „Ще съдиш ли държавата”? Защо да я съдя. Това е моята майка България.

- Как се става Димитър Джамов в затвора? Някой знаеше ли за теб там, от хората, които са вътре. На село си техен човек, обаче в затвора как се всява респект?
- Тогава беше 96 година. Бях председател на Федерацията по борба и ме знаеха, що горе-долу, бях направил авторитет. Много бързо и там всях респект и имаше дисциплина голяма - чистеха, работеха. Умея да организирам аз тези неща.

- Кога ти е било най-тежко обаче?
- Ами, най-тежко ми беше може би 20-30 секунди след като стреляха по мен и разбрах, че стрелят по мен...аз не разбрах отначало. Ами викам...искат да ме убият мен, за какво? Като на никой не съм направил чак толкова лошо, за да посегне на живота ми.

Къде те улучиха тогава?
Улучиха ме, влезна и излезна куршумът, слава на Господа. Аз не разбрах даже, че стрелят по мен...Мислех, че се спънах в тротоара. С рана бях и допреди да ми сложат маската, само им казах: „ Прострелян съм, слагайте ме на масата”. Три часа и половина операция. Сега съм здрав и прав.

- Какво си мислеше докато беше в болницата? Мислеше ли да се откажеш, да излезеш от този свят?
- Виж сега, това е свят, от който няма излизане. Ти си там и няма излизане. Етикетът, който ти е лепнат, няма излизане. Аз съм борец и мутра, не съм счетоводител...Сега станах кмет, те пак ме гледат така. Етикетът, който ни го лепнаха по това време, той си остава за борците.

- Кой е Димитър Джамов?
- Е това съм аз. В блясък целият пред тебе...Смея да твърдя, че съм достоен и съм голям мъжкар. Държа на думата си. Някой, ако съм излъгал, извинявам се, не е целенасочено. Подведен съм и аз.