Това е петият вариант на Избирателен кодекс преди 2011 година и това е твърде много. Този тип неустойчивост ражда проблеми. Това каза в предаването „Лице в лице” социологът Димитър Димитров.

По думите му много от идеите са взаимно противоречиви, не са обмислени експертно и по тази причина вместо да решат нещо, просто ще създадат нови проблеми.

Георги Харизанов от Института за дясна политика припомни случай от 2014 година, когато са били командировани хора от външно министерство в Австралия, за да откриват, наблюдават и работят в секция, в която има гласували шест души.

„Има един патриотизъм на маса, който ражда една идея да се събере подписка да се открие секция. Навлиза се непрестанно в технологии, докато големият разговор е изобщо за функцията и ролята на парламента и за функцията, ролята и коректността на малките партии в коалицията”, каза той и допълни:

„Извиването на ръце от малките партии започва да става изключително досадно и започва да носи тежки и незаслужени негативи на големия партньор в управлението – ГЕРБ, и започва да сваля изключително ниско нивото на разговора, допълни Харизанов”.

Има открити въпроси в изборното законодателство и ГЕРБ като голяма и отговорна партия би трябвало много изпреварващо да намери онези технически решения, които подлежат на съгласуване и да направи всичко възможно да ги съгласува. Референдумът беше крачка напред, но веднага последваха две назад – „Никой не се занимава, когато му дойде времето, коментира Димитър Димитров.

Всеки идва с различни абсолютно екзотични идеи. Най-екзотичната идея е да имаме бюлетина, която в първия час при първото преброяване ще бъде действителна, а при второто проследяване ще бъде недействителна, допълни Димитров.

Той обясни, че бюлетините „ Не гласувам за никого” ще бъдат броени първия път като действителни, с което ще се вдигне малко бариерата и ще направи по-трудна реализацията на партии като АБВ.

„АБВ има 4,15, т.е. 4100 гласа над бариерата. При едно такова броене и при сегашните нови правила напълно възможно е да попадне под бариерата.

Обаче при второто броене, когато започнат да се разпределят местата и мандатите, тези гласове вече ще бъдат недействителни. Това с кога ще са ми действителни, кога не, когато ми е приятно или, когато ми е удобно или, когато ми носи полза – това никъде го няма в Европа. Нещо такова като хем действителна, хем недействителна бюлетина – такова нещо не може да има”.

Социологът каза, че сме имали много и разпръснати пет закона, които са управлявали изборите и е било добре да се създаде единен формат.

Той припомни, че през 2009 – 2010 година правната комисия на Фидосова се е натоварила с този ангажимент:

„Беше преписана уредбата за избирателните списъци и уредбата за администриране на изборния ден, т.е. как работи ЦИК. И това е така както е било през 90-те години.

Създаде се нещо като правна реалност, която е много слабо свързана или изключва някои от обстоятелства, от реалността. 500 000 избиратели пребивават в населено място, където няма секция. У нас може да се гласува само, ако сте в секция с личен документ, благодарение на което накрая се появяват такива неща – имаме 6 860 000  избиратели и това е броят на валидните лични документи, които могат да бъдат ползвани.

В края обаче заради дописването в изборния ден, заради дописването в страната и така нататък, те стават 7 млн. и 70 хиляди. Значи този тип работа с избирателните списъци е абсолютно некоректен и е против всякакви правила и норми на добра практика”.

Работата на секционните комисии е била надеждна в 90-те години по една проста причина - двете големи партии са имали блокиращи мнозинства, т.е. там имаше правилото за две трети, допълни социологът:

„Нито БСП, нито СДС е било възможно да третира да кажем преброяването или каквото и да е друго в своя полза. Сега е много по-различно – всички партии са представени, бюлетината вече не е цветна, така че вие от разстояние не можете да видите какво се брои.

Самото написване на протокол е предизвикателство за човек със средни възможности. То е предизвикателство за човек който трябва да седне и със средни възможности да се справи с един добър протокол.

Естествено е, че при такива правила партиите се фокусират върху всякакви фокуси, които са свързани с преброяването.

Единственият начин да се реши този проблем е да се направят преброителни центрове, т.е. комисиите да се разтоварят от друга отговорност, освен да дават бюлетини”.

Относно създаването на Регистър на избирателите, където всеки би присъствал с адреса, на който пребивава, са били близо до намиране на такова решение, но Бисеров е отказал, заяви Димитров. Според него Бисеров не иска да се знае кой избирател къде пребивава.