„Диагноза България“: Създателят на „Черна писта“ с нова платформа - този път за парите в здравеопазването

Мартин Атанасов, създателят на сайта „Черна писта“, който показва катастрофите в България , представи новата си платформа. Тя се казва „Диагноза България“ и разкрива картината в здравеопазването.

„Преди година с „Черна писта“ показах едно: това, което бяхме свикнали да наричаме „нещастен случай“, всъщност е системен дефицит. Когато данните излязоха на светло, те показаха много неща, а разговорът се промени.
Днес пренасям същата необходимост в друга система, която засяга всеки един от нас и буквално ни коства животи – здравеопазването“, посочи той в социалните мрежи.

По думите му през 2025 г. Здравната каса е платила над 4 милиарда лева за болнична помощ. „Това са нашите обществени пари, които трябва да се връщат при хората като лечение, лекари, сестри или апаратура. Но когато се опиташ да разбереш къде отиват, потъваш в отчети, регистри и таблици, разпръснати на десетки места. Данните ги има, но цялата картина досега оставаше невидима“.

„Затова за последните 7-10 месеца събрах всичко на едно място. Обработих над 3 милиона реда официална информация за 180 държавни и общински болници у нас (от НЗОК, МЗ и справки по ЗДОИ). Зад всяко число стои реален източник и документ – това е суровата картина, която ни гледа в очите. Вече обаче и ние можем - лесно, удобно, цялостно“, сподели Мартин.

Той обясни, че само за година „Диагноза България“ маркира 605 980 966 лв. в разходи, поръчки и плащания, които изглеждат необичайно и заслужават отговори. „Това не са обвинения, а конкретни сигнали – места, в които едно лекарство струва десетки пъти повече спрямо сходна болница, обществени поръчки без никаква конкуренция или разходи за външни услуги, които растат на фона на ниски заплати на персонала“.

„Платформата не е атака или присъда срещу конкретен човек или болница. Тя е опит да видим къде системата боледува. Защото добрите решения се вземат на основата на факти, а не на усещания, слухове или удобни обяснения.
Затова сега ходът е наш: влезте в diagnozabulgaria.com, разгледайте болницата във вашия град, споделете данните и реагирайте. Имаме пълното право да се възмутим от числата, които ще откриете там, защото това са нашите пари и нашето здраве. Време е да започнем да изискваме отговори. Когато проблемът е изкаран на светло, никой вече няма извинение да мълчи. Ама никакво извинение“, смята Мартин.

Как работи и какво може платформата?

„Диагноза България“ стъпва единствено на официални публични източници: Министерство на здравеопазването и финансовите отчети на болниците (които за пръв път биват публикувани в пълен вид), данни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за клиничните пътеки, плащанията към лечебни заведения и разходите при лекарствата, Централизираната система за обществени поръчки, НЗИС и други. Зад всяка стойност стои справка, отчет или друг документ — нищо не е прогноза или мнение.

Системата е разделена на шест модула, които покриват основните проблеми на здравната система:

Държавни и общински болници – данни с пълен профил на всяко лечебно заведение: бюджет и разходи, количествени показатели, заплати на персонала, изпълнени дейности към НЗОК, икономически показатели. Всички тези данни са сравнени с аналогични болници (големи УМБАЛ с големи УМБАЛ, МБАЛ, СБАЛ и т.н., за да е максимално точен анализът) и при отклонения в данните платформата го маркира като аномалия.
Персонал – пълни данни за средна, максимална и минимална заплата по щат за всички държавни и общински болници. Данните са налични за всеки месец на 2025 и за януари и февруари 2026 г., където средната брутна заплата на национално ниво е 1076 €. Модулът има много опции за анализ и сравнение по позиции, тип болници, национално и регионално равнище и пълен преглед на данните.
Обществени поръчки - модулът анализира около 3 хиляди обществени поръчки от лечебните заведения за 2025 г. с обща стойност над 1,2 млрд. лева. Анализират се стойности, бр. участници, срокове за кандидатстване, ценови разлики и платформата маркира риск-индекс за всяка поръчка. На база индексът се маркират около 156 млн. лева, които са подозрителни и биха изисквали допълнителни проверки.
Лекарства – платформата отваря данните за това на какви цени се плащат лекарствата в болниците от НЗОК и къде има разминаване и ценови аномалии. Общата анализирана сума е 1,67 млрд. лева, в които се откриват аномалии за около 60 млн. лв. които е могло да бъдат спестени;
Здравна каса – къде и за какво плаща Здравната каса? Къде са тези 2,5 милиона хоспитализации през 2025 г., какви са обемите на конкретните процедури у нас, как се отчитат и изпълняват от болниците и откриват ли се аномалии. Информация за всичко това, която стъпва на около 1,2 млн. реда официални данни от НЗОК, дава модулът.

Общото между всички модули са сигналите, които с помощта на изкуствен интелект се събират и анализират: където разход, поръчка или лекарство се отклонява статистически значимо от сходните, платформата маркира като аномалия. Аномалията не е обвинение. Тя е сигнал и покана за по-внимателен поглед. Място, където обществото, институциите и самата система трябва да попитат „защо“ и да предприемат действия.

Данните ги има. Прозрачността – не

Само за 2025 г. Националната здравноосигурителна каса плаща над 4 милиарда лева за болнична помощ — почти половината от целия си бюджет. Това са обществени пари, от всички нас. Но досега за обикновения гражданин беше почти невъзможно да разбере какво се случва с тях след това.

Данните съществуват – във финансови отчети, регистри, обществени поръчки, справки на институции. Но са разпилени в различни системи, в различни формати и на различни места. Толкова разпилени, че на практика обществото ( а и самите институции) не може да види пълната картина.

Затова никой не знае лесно дали една болница купува лекарство на разумна цена, или плаща в пъти повече от друга сходна болница. Никой не може бързо да види дали разходите за охрана, консултанти и външни услуги не растат за сметка на храната и заплатите. Никой не може да сравни дали една обществена поръчка е нормална, или изглежда като аномалия.

„Диагноза България“ осветлява всичко това.

605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки

Според анализите на официалните данни в „Диагноза България“ за 2025 г. платформата осветява 605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки. Това е общият размер на аномалиите от всички модули, при които се откриват показват отклонения, заслужаващи проверка, обяснение и публичен разговор.

605 млн. лв. са пари, които в друга реалност можеха да означават по-малко доплащане за пациентите. По-добро заплащане за лекари и медицински сестри. По-модерна апаратура. По-добра храна в болниците. По-малко напуснали специалисти. По-малко чакане. По-достойна грижа. Защото когато парите в здравеопазването изтичат неефективно, цената не е счетоводна, а човешка – и понякога в човешки животи.

За първи път можем да получим от едно място бързо и ефективно отговори на въпроси, като например:

Наистина ли едно и също лекарство се купува за около 30 лв на единица в една болница, а в друга – при сходни обеми – същото струва близо 30 пъти повече на единица? Кои са болниците? Кое е лекарството? Кога е купено? Всеки може да намери тази информация вече.
Наистина ли има държавни и общински болници, които плащат стотици хиляди за нелогични разходи – охрана, консултантски и външни услуги, граждански договори – докато отделенията им са в плачевно материално състояние, а заплатите на лекарите и медицинските сестри са под средните за страната? Кои са тези болници? За какво отива бюджетът им и как изглежда сравнен с подобни болници? Кои са директорите на тези болници и кой ги е назначил? Отговори на всичко това вече има на diagnozabulgaria.com
Кои са обществените поръчки, които се анексират или договарят на чувствително по-висока от прогнозната цена, често при един-единствен участник или при „редовен“ изпълнител?
Истина ли е че болници отчитат необичайно голям обем по дадена процедура спрямо всички свои аналози? Кои са тези отклонения? Защо общински болници в малки градове с няколко десетки легла имат изписвани стотици сложни и скъпи процедури по клинични пътеки? Всички тези данни и анализи вече са публични.

Каква е „Диагноза(та) България“?

"Диагнозата звучи тежко, но тя не е краят. Тя е първият честен момент, в който разбираш какво не е наред. А когато знаеш какво не е наред, можеш да започнеш да лекуваш.

Това е и смисълът на платформата — не да атакува здравната система, а да я направи видима. Не да сочи с пръст, а да покаже къде числата не изглеждат нормално. Не да произнася присъди, а да даде на гражданите, журналистите, институциите и самите болници инструмент за проверка, сравнение и промяна.

Когато направих „Черна писта“, видях колко силни могат да бъдат данните, когато ги извадиш от таблиците и ги превърнеш в нещо, което хората могат да разберат. Тогава показахме къде по пътищата трагедиите се повтарят, докато свикнем да ги наричаме случайност. Сега здравеопазването има нужда от същата честност. „Диагноза България“ не е атака срещу болниците. Тя е опит да видим къде системата боледува, за да можем да я лекуваме. Не соча с пръст към конкретен човек или лечебно заведение. Соча към проблем, който засяга всички ни - как се харчат обществените пари, които трябва да се връщат при пациента като по-добра грижа.

Вярвам, че добрите решения се взимат на основата на факти, не на усещания, връзки или удобни обяснения. Затова събрахме данните, подредихме ги и ги направихме достъпни. Преценката какво означават оставям на хората - защото информираният гражданин може да решава по-добре от всеки, който решава вместо него.“, споделя Мартин Атанасов.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google