Трябва ли учебниците да възпитават родолюбие? Въпросът предизвика тежък спор в студиото на „Тази сутрин” по bTV на 1 септември. В основата на дискусията бе поставен учебникът "Човекът и обществото" за трети клас на издателство "Просвета", в който според родителя и директор на музея в Добрич Костадин Костадинов има изкривяване на исторически факти.
„Това е учебник за деца на 9 години. На тази възраст ние просто залагаме основите на разбиране на историята. Ние не залагаме внушения, това правят тоталитарните режими”, заяви тогава проф. Мария Радева, която е автор на учебника.
Публикуваме писменото становище по темата на проф. Радева без редакторска намеса. bTV е готова да публикува и позициите на останалите участници в спора.
От седмица в медиите се води остър дебат за духа и посланията на учебниците с историческо съдържание и конкретно за учебник по човекът и обществото за 3. клас, на който съм съавтор. Медийният скандал бе предизвикан от г-н Костадин Костадинов, директор на Регионалния исторически музей в Добрич.
Като университетски преподавател и специалист по методика на преподаването на история в СУ „Св. Климент Охридски” повече от 40 години, като автор и съавтор в над 20 учебника за нуждите на училищното историческо образование, се чувствам длъжна да изразя разбиранията и принципите си, които аудиторията не можа да чуе в едно телевизионно студио поради нетолерантния тон на опонента – политически обвързана личност, която поставя професионализма си в услуга на политическата борба.
Искам да благодаря на г-н Костадинов. Той одобрява нашето обръщение към децата, учебното съдържание върху древните цивилизации, Българското средновековие и Възраждане, начина, по който сме представили новата и най-новата история на нашата република. Костадинов намира слабости в онези детайли в подбора на фактите и тяхното обяснение, които докосват критични и травматични нагласи към родната история, създадени през периода на комунистическия режим, а и преди това: апология на възходите, премълчаване на паденията, прехвърляне на вината за тях върху другите. Костадинов е фиксиран върху образа на Османската империя, на османците/турците и гледа на тях като като на изконни врагове на българите в последните 600 години. Този подход е изоставен отдавна от българските хуманитаристи. Българските учебни програми са напълно чужди на такива възгледи.
Като автор на учебници по родинознание и по история от 1985 г. насам, винаги съм се интересувала от мненията на учителите, които работят с нашите учебници. Важни са всички техни мнения за начина, по който децата на 9-10 години разбират учебното съдържание, и най-важното – достигат ли посланията на учебника до тях. Повече от 10 години учителите дават своите критични бележки върху съдържанието, върху педагогическата и методическата страна на учебника. От 2014 г. действа трето издание на учебника, което господинът не познава. Неговите коментари носят нетолерантни внушения. От личен житейски и изследователски опит мога да кажа: това е недемократичен подход. В учебниците от периода на комунистическото управление с методична последователност са формирани стереотипи, които са живи в масовото съзнание. Недопустимо е днес да използваме историческите и фолклорни митове, за да градим чувство на принадлежност към България.
Ние мислим за читателите на учебника. Трябва ли десетгодишните деца да бъдат закърмени с омраза към определени общности – етнически и религиозни. Историците отдавна показаха, че историята е едно дълго ежедневие, което от време на време е прекъсвано от политически събития. Откъде да започнем да разказваме историята – от културата на обществото, от живота на „обикновените“ хора или от въстанията и войните? За да бъдат те разбрани, са нужни много знания, например за цялата османска политическа система. Какви биха били последиците от това да се започне с кланетата? Какви хора искаме да възпитаме – толерантни личности, готови да приемат „другите” до себе си, или фанатици и терористи, борци за напълно остарялата и невъзможна концепция за „чистата нация”? Отговорът е в българската конституция, в хартата на ООН за човешките права, във всички документи на Европейския съюз, свързани с хуманитарното, т.е. с гражданското образование. Това е акцентът в учебните програми конкретно за 3. клас.
Този учебник отправя послания за възпитаване на толерантни хора, а не на фанатици с омраза към българските малцинства. Затова за периода на османското владичество започваме с мирното съжителство. С това, че десетки поколения са съумели да живеят заедно. Българските ученици ще учат многократно българска история заедно с общата история на Европа и света от 5. до 12. клас. Ще минат на нови познавателни равнища – от социалното към политическото, ще стигнат до военнополитическото, ще дискутират и геополитически проблеми.
Най-важното за децата е да разберат, да осмислят и да възприемат ценностите, да научат за правата на човека. Те са главната социалнополитическа философия на нашето време. Те са в основата на гражданското образование. Ние дори мечтаем: децата трябва да превъзпитат и родителите си. Да си спомним за една майка от интервю за сирийските бежанци – тя се възмущаваше от това, че нейната дъщеря ѝ опонирала, защото в училище им казали, че бежанците също са хора. Поздравления за българските учители!
А нашите малцинства? Индоктринирането, залагането на страх, подозрителност и омраза към другия – това не е стратегията на българската държава, на всички правителства след 1989 г. Още по-малко на авторите на учебници. Нашият учебник чете миналото през призмата на човешките права. Разказът за миналото включва малцинствата. Те участват в общото минало на българската нация. Нашият учебник залага основи за развитие на гражданските компетентности, на умения за съжителстване, а не за разделение. Акцентира върху социалната история толкова, колкото определя учебната програма.
Относно патриотизма – ето ги основните цели на програмата на МОН: „Да започне изграждането на систематични знания за културното и националното наследство на нашия народ и на тази основа да се развива патриотично чувство. Да се формира чувство за национална принадлежност в социалния контекст на етническото разнообразие и да се изгражда толерантно отношение между всички български граждани“.
Учебникът отговаря на буквата и на духа на тази държавна политика. Той не разделя, а сближава. Не събужда негативни чувства към различните общности. Той е в съответствие с европейската хуманитаристика, чиито правила са концентрирани в педагогиката за мир – за обяснение на конфликтите в миналото, а не за пренасянето им в съвременността. За показване на ежедневието на хората и общностите, на взаимодействията между обикновените хора. Учебникът намалява дела на политическата история с нейните конфликти и кръвопролития и акцентира върху културата на „другите“, формите на сътрудничество и социален обмен. Учебникът отстоява философията за съвместно живеене на хора с различен културен модел, за хармония в обществото. Учебникът изключва стереотипите, защото съседът, т.е. различната общност, не ни е враг. Това е рационална стратегия, основана на прагматизъм в един глобален свят с огромно културно разнообразие. Тези послания са в основата на държавната политика, те са мое и на издателството убеждения. Това искаме да излъчва учебникът. Твърденията на Костадинов са доказателство за това. Османската империя, върху която той се фиксира, почива върху очевидни неравенства, и това е казано ясно в учебника. Създадена е възможност за педагогическа работа за разбиране на неравенствата, основани на религиозна основа.
При изучаването на миналите общества демократичният свят днес не търси състезания по величие, нито иска да лекува националистически комплекси чрез посочване на съседа враг. Обучението не бива да обслужва митове и негативни образи, а да показва възможности за съвместно живеене днес и в утрешния ден.
