Промяната на представата за миналото има преки проекции в съвремеността и има геополитически интереси, които стоят зад това. Така депутатът от ОП/ВМРО доц.д-р Милен Михов коментира в студиото на „Лице в лице” опитите за радикална промяна на начина, по който се възприема и преподава периода на османското владичество.
„За българската интелигенция от XIX век това управление и това господство на Османската империя по българските земи се възприема като робство”, подчерта той и припомни, че и българската периодика от това време, и изказванията на видни възрожденци и дейци на национално-освободителното движение са били именно около това определение.
Според Михов не може да се твърди, че сами си създаваме национални комплекси с твърдението, че 5 века сме били роби. По думите му единствено турската историография говори за периода като за пример за успешно съвместно съжителство.
Новият образ на Османската империя е елемент от геополитиката на Турция, която вижда себе си като неин наследник, убеден е депутатът. Според него този процес се случва и у нас с помощта на определени изследователи: „Демитологизирането на българското минало се изразява във формирането на нови исторически митове с ясни политически послания”.
Михов настоява за промяна в начина, по който се преподава историята на най-малките ученици. Според него до VII клас трябва да има една година, в която в продължение и на двата учебни срока се изучава цялата история на България до наши дни. Мотивът: тогава – и особено до IV клас е времето, когато у децата се формират представите за отечество, родина и любов към родния край.
