Водещият на сутрешните и обедните емисии на bTV Новините Денислав Борисов е едно от любимите лица в българския телевизионен ефир. Още с работата си като репортер той печели доверието като успява да се доближи максимално близо до събеседниците си, за да разкрие темите на своите репортажи по обективен и достъпен начин на зрителите.

Денислав започва да мечтае за кариера в телевизията още когато е едва 10-годишен. Скоро мечтата се превръща в цел, която той следва трудолюбиво през годините. Завършва „Журналистика” в Софийския университет и още по време на следването си започва с опит на терен. Бързо натрупва стаж като репортер, водещ и дори монтажист на собствените си материали.

Днес Денислав работи в най-високотехнологичния нюзрум в България и води новините на bTV, които са сред най-гледаните у нас. С любопитство и усърдие изследва всеки аспект от работата, а предаванията му за легендите по българските земи, за историческата памет на нацията и за тихите герои сред българите са носители на няколко награди за журналистика.

– Здравейте, Денислав. Казвате, че журналистиката и телевизията са били ваша мечта от дете. От къде и как се зароди точно това желание?

– Просто от малък телевизията ме привличаше. Гледах новините, беше ми интересно да научавам нови неща. В очите на едно дете работата на репортерите е много вълнуваща – те винаги са на най-интересните и опасни места. И така един ден, вероятно съм бил III или IV клас, просто казах на майка ми, че ще работя това, когато порасна. Не помня да съм имал друга цел. Така и стана.

– Имате ли кумир, журналист от предишно поколение, на който се възхищавате и от който сте се учил и кой е той?

–Растях във време, в което нямаше твърде голям избор в телевизионното съдържание. Затова нямам кумир. По-скоро се уча от колегите, с които правим телевизия сега, тези, които имат собствени предавания или правят силни разследвания. Уча се от успеха им, понякога от грешките им, уча се на реакция, на поведение и на любопитство.

– Какво смятате за тенденцията в медиите да се избира за водеща винаги лошата новина?

– По правило новината е отклонението от нормалното. Когато даваме тежка катастрофа ние се надяваме, че зрителите ни, когато загасят телевизора и се качат в своята кола, ще помнят гледката и ще карат по-внимателно. И все пак мисля, че в последно време добрите новини стават все повече и кой знае, може след време да изместят лошите.

– А какво обичате да правите през свободното си време?

– Спортувам – много, всеки ден. Обичам и да пътувам. Напоследък всеки уикенд правя план и отивам някъде. Казваме, че България е малка, а повечето хора не са видели дори половината от красивите ѝ кътчета. Заслужава си да се огледаме и да опознаем невероятните ѝ земи, а това ще ни помогне и да станем по-загрижени и отговорни да я пазим.

– В тази връзка, Вие сте едно от лицата на “Да изчистим България заедно”. Кажете как върви кампанията тази година и защо станахте част от нея?

– Израснах в къща с голям двор, а ваканциите ми минаваха високо в планината. От малък родителите ми ме възпитаваха, че за да ни радва природата, трябва да я пазим и да се грижим за нея. Днес децата сякаш са свързани повече с телефоните и таблетите си, отколкото с природата. А една от големите задачи на медиите, в частност на bTV като водеща телевизия, е да възпитава на ценности. Надявам се чрез примера си да провокирам повече хора да обръщат внимание на средата около себе си и да я пазят.

Тази година за първи път кампанията ще се проведе през есента. Това е ново за всички ни, но е важно хората да знаят защо го правим. След края на туристическия сезон любимите ни плажове, планини и паркове тънат в боклуци от небрежното ни отношение към околната среда. Затова и денят на голямото чистене е на 16 септември, за да спрем негативното въздействие, което оказват върху околната среда, затрупаните под снега отпадъци.

– Защо на българина е толкова трудно да се научи да пази чисто около себе си, а понякога и в душата си?

– Струва ми се, че често сме прекалено затворени в нашия си свят. Приемаме, че нашето е наше, а общото е чуждо. Част от манталитета ни е. Затова се възмущаваме, ако съседите си изхвърлят боклука през терасата, но не им правим забележка, а после прескачаме боклука на улицата. Така е и с душата – пускаме повече негативните емоции, забравяме да бъдем великодушни. Иска ми се да виждам повече широкоскроени хора.

– Вие сте от Радомир, ходите ли си често вкъщи?

– За съжаление покрай работата не ми остава време да се прибирам често. Може би веднъж в месеца. Все си обещавам, че ще поправя това и е време наистина да го направя. Бих искал да използвам възможността да призова всички мои съграждани и приятели от Радомир да излезем заедно на 16 септември и да изчистим любимите ни места за отдих и разходка!

Цялото интервю четете в настоящия брой на в-к „Златна възраст”.