16-годишният Александър Асенов се прибра с два златни, един сребърен и един бронзов медал от Европейските игри за спортисти със Синдром на Даун в Италия. Залата, в която Александър тренира от три години, се оказва и мястото, на което той започва да развива по-добри говорни умения, социализира се и създава приятелства с други деца и младежи като себе си.
Майката на Александър споделя, че благодарение на спорта и подкрепата на треньорите, децата със Синдром на Даун се чувстват приобщени и приети. Освен това през последните години Александър развива говорните си умения.
Той има две мечти – едната е да стане световен шампион, а другата, когато порасне да има книжка за мотор. Вярва, че ще успее, защото има подкрепата на семейството, приятелите и треньорите си.
Родителите му споделят, че колкото и да са важни медалите, най-ценното за детето им е, че благодарение на спорта Алекс успява да намери своя среда, приятели и ментори в лицето на своите треньори.
Така родителите на Александър от приятели разбират за „Малката къщичка“ – място, на което деца със специални потребности се превръщат в шампиони, благодарение на Българската федерация по адаптирана физическа активност.
„Ние сме били 10 години в чужбина. Алекс беше на 3 години, когато ние заминахме, а се прибрахме, когато беше на 13 и едно от най-големите ни притеснения беше – какво ще се случи с него в България. За нашето семейство това беше трудното – да приемеш, че детето ти е с увреждания и да вървиш по пътя напред. Не мога да крия, че не е било лесно, нито за мен, нито за съпруга ми. Затова тръгнахме да търсим други хоризонти – някъде, където различните са приети“, казва Десислава Асенова – майка на Александър.
Според нея трябва да се дава шанс на такива хора.
„Възможност да се обучават, да се развиват, да спортуват. Самата ни социална система не е организирана така, че да ги учи и да им дава шанс да се социализират. Това е един от основните проблеми. Респективно това се вижда и в обществото. Всичко си заслужава – заради техните щастливи лица, заради обичта, която раздават и заради това, че всъщност и те могат“, обясни Десислава.
„Когато започнах преди може би 7-8 години да се занимавам със спорт за хора с интелектуални затруднения, изобщо не съм предполагал, че можем да стигнем до професионалните, елитните групи в световен мащаб от една малка зала в Орландовци. Ние вече обикаляме света и както се казва покоряваме върхове.
Надявам се повече хора да се занимават със спорт за тези хора. Вярно, че може би е малко по-специфично да се работи с тях, защото се изисква малко повече търпение, повече повторение и в никакъв случай да не се отказваме и да казваме, че не става“, заяви Слав Петков – председател на Българската федерация по адаптирана физическа активност (FAPA).
Автор: стажант-репортер Александра Ничева
