Критики от на практика всички по-известни професионални и граждански организации получи идеята на управляващите магистрат от Инспектората на ВКП да разследва главния прокурор по време на консултациите за конституционни промени, инициирани от президента Румен Радев.
Голяма част от участниците в дебата призоваха за по-малко политическо влияние в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и намаляване на тежестта на главния прокурор при вземането на решения в прокурорската. Не липсваха и призиви за изваждането на държавното обвинение от съдебната система, а предложенията кой да разследва Обвинител №1 бяха най-различни – съдия от ВКС, Конституционният съд, специален орган с участието на председателя на КС и шефовете на върховните съдилища или структура, избрана от парламента.
Представителите на прокурорските и следователските организации запазиха неутралитет по този въпрос, като единствено подчертаха, че изваждането им от съдебната система ще е „пагубно” и ще удари по независимостта им.
Владислав Савов от Съюза на юристите подчерта, че „няма място за парламентарна квота” във ВСС. „Съдебната власт не е независима при наличието на такъв ВСС”, допълни той, като отбеляза, че Инспекторатът към кадровия орган се формира изцяло от парламента.
По думите му прокурорската колегия в момента е „форма зад колективно мнение да се скрият действия, които определено са еднолични”. Затова е нужно там да има хора извън прокуратурата, включително и представител на президента.
„Прекалено се акцентира върху независимостта на единната съдебна власт спрямо външните фактори. Тя не може да е единна заради различните поставени задачи. Не е отчетена независимостта вътре в отделните структури (…) Трудно е да се каже дали дебатът е за мястото на прокуратурата, или за това дали прокуратурата си знае мястото”, коментира бившият съдия в ЕСПЧ адв. Здравка Калайджиева.
Съдия Емил Дечев от Съюза на съдиите в България на свой ред отбеляза, че съдиите, избрани от съдии, са малцинство даже в собствената си колегия – 6 от 14 и това трябва да се промени. Той постави под въпросителна самата идея за пленум на ВСС отвъд въпроси като бюджета и съдебните сгради, като предложи създаването на съдийски и прокурорски съвети. „Не виждам абсолютно никаква логика прокурори и следователи да избират председателите на ВКС и ВАС”, подчерта магистратът.
Според него е добре главният прокурор да се разследва от съдия от Наказателната колегия на ВКС, който като магистрат е напълно кариерно независим.
Съдия Мирослава Тодорова от ССБ даже призова съдиите да имат думата и при кариерното израстване на прокурорите, защото прокуратурата е страна в процеса, докато съдът трябва да е безпристрастен в оценката си, в т.ч. и за работата на даден обвинител. „Прокуратурата може да се управлява така, че да се засили общественият контрол върху нея, да се изолира възможността на ПРБ чрез естествената ѝ колаборация с изпълнителната власт (МВР) да въздейства на съда.
„Фокусирането на общественото мнение към прокуратурата не се отразява добре на тази система. Прокурорите са особен, интересен вид магистрати, защото са натоварени с много дейности, тяхната работа е сложна и отговорна, независимостта на прокуратурата е жизнено важна. Мястото на ПРБ е в съдебната система, за мен това е най-голямата гаранция за независимостта на прокуратурата”, категоричен беше Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите в България.
Петко Петков от Камарата на следователите в България също призова следствието да не излиза от съдебната система. Какво мисли за независимия прокурор, който да разследва главния? „Независим” не е точният термин, няма съдия, прокурор и следовател в България, който да е зависим. По Конституция и по Закона за съдебната власт сме независими. Трябва да се намери разковничето така, че да се отговори на европейските очаквания”.
За разделяне в максимална степен на двете колегии във ВСС и намаляване на политическата квота се обяви и Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията. Според нея предложеното от властта разследване на главния прокурор противоречи на Конституцията и каот механизъм няма да сработи. Тя видя и липса на икономическа обосновка: „Да се поддържа апарат 7 г. с презумпцията, че ще се извърши престъпление не е защитимо”.
Тя предложи орган извън прокуратурата да разследва Обвинител №1 – например ад хок длъжностни лица, избрани от парламента. Йорданова допълни, че е пренебрегната темата за т.нар импийчмънт – за предсрочно освобождаване при неизпълнение на служебните задължения.
Иванка Иванова от правната програма на „Отворено общество” коментира, че някои аспекти на съдебната власт като касаещите прокурорите и следователите трябва да излязат от Конституцията и да минат към отделни закони. Според нея трябва да се засили ролята на министъра на правосъдието като противотежест на главния прокурор.
Според нея към момента няма нужда от общия надзор за законност – едно от основните правомощия на главния прокурор по отношение на подчинените му, въведено по съветски модел през 1947 г. Тя припомни, че вече има работещо административно правосъдие, което може да се занимава именно с това и по подобен начин е решен въпроса в другите бивши социалистически страни.
Бранимир Ботев от Европейския институт за стратегии и анализи посочи, че проучванията, които организацията е правила, показват, че за хората най-приемливо е главният прокурор и председателите на върховните съдилища да се назначават от президента. Вторият най-одобряван вариант е това да става в кадрови орган, подобен на ВСС, но без политическа квота. Третата опция е пряк избор от страна на населението.
През последните години нараства и подкрепата за въвеждане на индивидуална конституционна жалба за гражданите.
„Не трябва да се изоставя разговорът за мястото на прокуратурата. Той не е равен на изваждането ѝ от съдебната власт”, коментира Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи. Според нея можем да говорим за автономност на държавното обвинение – извън изпълнителната и извън съдебната власт с контрол, осъществяващ се от законодателната власт.
„Предложението за независим прокурор е оксиморон, няма как да съществува в сегашната конфигурация”, подчерта тя.
Стефан Гайдарски отбеляза, че към момента президентското отлагателно вето е слаб инструмент, който се „прескача” веднага от управляващото мнозинство. Според него трябва да се вдигне прагът за подкрепа при прегласуване от сегашното обикновено мнозинство до две трети от депутатите.
От Центъра за законодателни оценки и законодателни инциативи призоваха Конституционният съд да бъде ангажиран към процедурата на разследване на главния прокурор по същия начин, по който е ангажиран при импийчмънт на президента. Може да се даде възможност на КС да назначи ад хок следовател, а ВСС да поддържа делото също както парламентът поддържа делото по импийчмънта.
Изборът на председателите на ВКС и ВАС да се извършва не от Пленума на ВСС, а от съдебната квота, призова адв. Деница Руканова от Антикорупционния фонд. Според нея за засилване на отчетността на главния прокурор ще спомогне и това министърът на правосъдието да председателства заседанията на прокурорската колегия.
Според нея производството по разследване на главния прокурор трябва да може да започва и по инициатива на членове на съдийската колегия, а нужното мнозинство да се намали, за да нямат прокурорите блокираща квота.
„Няма никакво съмнение, че мястото на прокуратурата не е в съдебната власт, прокуратурата е част от процеса по същия начин, както и адвокатурата”, заяви Емил Георгиев от Обединението на свободните адвокати.
Колегата му Росен Рашков отбеляза, че няма как КС да се занимава пряко с разследването на главния прокурор заради забраната да се допълват и разширяват пълномощията му. Затова може да се мисли за орган, председателстван от председателя на КС и с участието на председателите на двете върховни съдилища.
„Ако мястото на ПРБ е в съдебната власт, мястото на ПРБ е в прокурорски съвет, а не в съдебния съвет”, подчерта Рашков.
Бившият служебен премиер Стефан Софиянски за пореден път разви идеята си за Велико народно събрание и нова Конституция. Той предложи и може би най-радикалната концепция за управлението на прокуратурата.
„Искаме независима съдебна власт, как се постига – при самоуправление. (…) Всеки квотен принцип, особено когато е опосредстван през НС, води до тежък политически оттенък. Прокуратурата е обществен обвинител, кой трябва да го избира – обществото, хората. (…) При нормално териториално деление на България (не 28, а 6 традиционни области и столицата като град) и въвеждане на второ ниво на местно самоуправление – директен избор на областен управител, 7 региона избират обществен обвинител. Ето 7 души прокурорска колегия, независима, абсолютно, дори може да се въведе ротационен принцип на администриране на прокуратурата”, разясни бившият столичен кмет.
За пряк избор на Тримата големи, половината от ВСС и на всички членове на ИВСС призова и активистът Росен Миленов.
„Има консенсус за думи, които чувам тук – независимост на българския съд, автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства”, заключи в края на дискусията президентът Румен Радев. Той посочи, че с екипа си ще продължи да работи по всички предложения, за да бъдат включени част от тях в конкретен проект, който ще влезе в парламента и ще трябва да бъде обсъден и гласуван от депутатите.
Следващата среща от дебатите ще е през януари.
