Българската държава ще изготви стратегия за децата на емигрантите. От Агенцията за закрила на детето настояват малките да посещават дневни общински или областни центрове, ако имат нужда от здравна или психологическа помощ.
Експертите не уточняват колко са българчетата, чиито родители са в чужбина, но признават, че вероятно става дума за стотици хиляди деца, някои от които са в риск.
Стресът от раздялата и отчуждението между деца и родители са най-сериозните проблеми за децата на емигрантите, но те могат да се преодолеят с помощта на експерти, твърдят от Агенцията за закрила на детето.
„В тези центрове всъщност може да се работи не само с децата, а и с техните близки, които се грижат за тях, с учителите. Така че наистина ние да покажем една адекватна грижа и политика към децата”, коментира председателят на агенцията Ева Жечева.
Райна Стоянова от шуменското село Царев брод от години отглежда сама внуците си и е категорична, че няма да ги пусне в социален център. Казва, че грижите не й тежат и че няма нужда от помощ. „Нямам никакви проблеми с тях, не бих ги пуснала с други, такива социални, не бих ги пуснала, защото аз съм си ги възпитала по мой начин. Даже ми е по-леко с тях, защото аз се чувствам, значи тях като ги няма, просто ми е празно в къщи”, казва бабата.
14-годишният Роберто е свикнал да живее без майка си и баща си. Пише си с тях почти всеки ден в интернет, но ги вижда веднъж годишно и признава, че тъгува за тях. „Тях ги няма 10 години и си идват всяко лято. Отиваме на море и там се забавляваме”, казва момчето.
Роберто е добър ученик и шампион по карате, но не всички деца на емигранти са като него. Според изследванията много от тях не ходят на училище, а раздялата с родителите ги потиска и дистанцира от връстниците.
