България генерира условия за пране на пари и финансиране на тероризъм, което повишава риска от извършване на тези дейности в нашата страна. Това се казва в Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансирането на тероризма в България, изготвена от Държавна агенция „Национална сигурност“.

В документа се посочва, че територията на България е част от установен търговски и транспортен коридор между Средния Изток и Европа, известен като „Балканския маршрут”.

„Маршрутът се използва за престъпни цели, в т.ч. контрабандата на стоки и трафика на наркотици, хора, оръжия, като едновременно стоки и средства със законен и незаконен произход преминават през маршрута към или от Централна/Западна Европа или Североизточна Европа и Азия“, алармират от ДАНС.

„Балканският маршрут” служи още като коридор за транспортирането през границата на големи суми пари в брой към и от Европа. В отделни случаи има данни за използване на системи като „хавала” за целите на финансирането на тероризма, свързани с мигрантските потоци от последните години. 

Допълнителни риск сценарии са установени за чуждестранни физически лица във връзка с Програмата за предоставяне на гражданство срещу инвестиции (IRRC). В допълнение, чуждестранни физически лица участват активно във физическия пренос през граница на пари в брой по линия на „Балканския маршрут” и представляват както риск от изпиране на пари, така и от финансиране на тероризъм.

В документа се посочва, че „въпреки липсата на достатъчно изчерпателни данни“, „местни видни политически личности представляват висок риск от изпиране на пари“, включително за влагане и разслояване на средства в чужбина. Впоследствие тези суми се връщат в ЕС и България чрез редица схеми.

„Това е един от най-високо рисковите фактори предвид факта, че последствията потенциално могат да доведат до политическа и социална нестабилност“, отбелязват от ДАНС.

Тъй като българският финансов сектор генерира сравнително малка част от БВП основната част от изпираните средства „преминават” през българската финансова система, без същата да е „крайна” дестинация за интегриране на тези средства в различни финансови продукти.

„В банковия сектор, преводите в страната, презграничните преводи и касовите тегления са методите, които преобладават в случаите на изпиране на пари. Налице са тенденции за използването на тези средства предимно от страна на местните юридически лица за улесняване на изпирането на пари, придобити от данъчни престъпления“, се казва в доклада.

Рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм са потенциално повишени в случаите на нови продукти като виртуалните валути, които се нуждаят от допълнителен задълбочен анализ, отбелязват от ДАНС.

Съществуват редица икономически сектори, които обикновено се използват за изпиране на пари в различните му фази. Най-уязвимите за изпирането на пари икономически сектори включват горивата и въгледобива, търговията на едро и дребно, недвижимите имоти, транспорт и селско стопанство в контекста на измамите с еврофондове.

От ДАНС констатират, че значителна част от българската икономика е зависима от разходването на държавни и бюджетни средства и възлагането на различни видове обществени поръчки и публични дейности, които се свързват с възможността за незаконно присвояване на публични средства от страна на видни политически личности и потенциално замесени лица от частния сектор. Друг значителен източник на финансиране, свързан с различни измами, са еврофондовете.

„В този смисъл, публичният сектор е потенциално основен източник на средства, които могат да бъдат присвоени по престъпен начин, и впоследствие да бъдат влагани и разслоявани чрез различни способи“, се казва в доклада.

Сред идентифицираните рискове са „интегриране от местни и чуждестранни лица на значителни по обем „изпрани средства” в сектора на строителството и инвестиции в недвижими имоти в контекста на значителния дял на сивата икономика”.

Общо 32 рискови събития за изпиране на пари и 10 рискови събития за финансиране на тероризъм са регистрирани от настоящия доклад на ДАНС.