Ели Куличева работи като бизнес - анализатор в компютърна фирма, но обича да пътува. Но пътуването й до Афганистан е различно. Заминава на свои разноски, за да прекара отпуска си като доброволен учител по компютри към американска неправителствена организация.
„За мен доброволният труд е нещо естествено, аз съм християнка и за мен е нормално. Особено около празниците и около Коледа се правят много благотворителни инициативи, които са някак си като индулгенция”, каза Ели Куличева.
„За другите страни нещата са по-различни. Примерно американците дават много доброволен труд. Докато аз бях там имаше един съдия, действащ съдия американец, който си беше взел отпуска, както мен, ама ние въобще не можем да се сравним, който беше дошъл на същото място, в същия университет да преподава курс по право”, допълни тя.
Доброволката описва така своите усещания от прекараното време в страната. „Това, което открих в Афганистан... е... то е шок, за всеки, който е бил там е шок, защото аз съм гледала кадри по телевизията. Само един аспект - по телевизия не може да се помирише. А там навсякъде мирише ужасно, дори и в Кабул, а да не говорим за Мазари Шариф. Това е една миризма, която те преследва навсякъде. Тя ме преследваше дори и след като се прибрах тук. Но след като се върнах си казах, че аз нямам прево да се оплаквам от нищо просто, защото хората, които живеят там с нищо не са по-лоши от нас, но живеят при невероятно тежки условия и е голяма мизерия. ..
„Там студентите, с които общувах - това са 20 годишни момчета и момичета, всеки от тях имаше по няколко мъртъвци в семейството, които той лично е видял как са убити. Една от преподавателките беше свидетел как на улицата пред тях бомба е разкъсала телата на мъжа й и брат й и това са едни трагедии, които всеки ги има в семейството си”, допълва разказа си Ели.
Куличева осъзнала риска чак като се върнала - самолет по същата дестинация се разбил дни след като тя се прибрала, а цял медицински екип, заедно с преводача им, бил избит от талибаните.
„Ттам цялата обстановка е толкова шокираща и толкова невероятна, че последното, което е да се страхуваш за себе си. Аз и сега се оглеждам примерно за подобни инициативи в Африка, примерно, защото аз не мисля, че само Афганистан има нужда от някаква помощ. Междудругото там има много организиации, които работят в Афганистан, обаче много малко от помощта достига наситина до хората. И за мен това беше важно, че аз имах възможност директно с хората да работя.
Ели Куличева обмисля следващото си пътуване като доброволец. За някъде, където има нужда от безвъзмездно добро.
