Това е една история за спасяването на живота. За даването на надежда и за раздаването до последно. Това е разказ за онова нещо, което никой не може да ти отнеме – обичта на хората. Това е разказ за сблъсъка с мъката на другия и несвикването с нея. Това е история за една фамилия в бели престилки – положили клетвата на лекаря – да помагат, докато са живи.
Половин век – точно толкова е времето, което д-р Станю Янков е посветил на пациентите си. Време, изпълнено с хиляди тежки операции. Със стотици награди. С няколко специализации в чужбина. И с обичта на болните, която не може да се измери.
„Много хора се питат защо не си почивате вкъщи, а продължавате да идвате тук в болницата? – Защото си обичам професията и цял ден да стоя у дома…имам още сили! Доколкото мога да помогна на хората, ще им помагам. Доколкото мога”, категоричен е д-р Станю Янков, хирург в МБАЛ-Ихтиман.
Въпреки своите 75 години, лекарят продължава своята мисия. И до него, рамо до рамо, половин век, е съпругата му. Преподавател по математика, но след пенсионирането си тя също облича бялата престилка – за да помага на съпруга си.
Д-р Янков завършва медицина през 70-те години на миналия век. Бързо обиква хирургията и става един от най-добрите специалисти. А спешните случаи между живота и смъртта се редят един след друг.
„Драматична операция ми се е запечатала в съзнанието преди 15 години, 25-годишно момче, наръгано в сърцето. Такива пациенти рядко стигат живи. Той пристигна, нашият екип го спаси и той е жив до ден днешен”, спомня си д-р Янков.
Години по-късно момчето със спасеното сърце не е забравил своя спасител. На 70-ия рожден ден на д-р Янков, той е един от многото пациенти, дошли да целунат ръката, държала спасителния скалпел.
„Няма по-хубаво чувство от това да видиш благодарен пациент, който да е доволен, че си го измъкнал от гроба”, споделя хирургът.
Но медицината е белязана и с болка, признава хирургът. Със страданието на другия не се свиква. Нито с тежестта от неуспеха. Особено когато на карта е заложен детският живот.
„Тогава за първи път го видях да плаче. Имаше много случаи, в които той идваше разстроен. Просто изживяваше всеки такъв тежък случай, на който не можеше да помогне”, казва Мария Янкова.
„Имало е много тежки операции, много тежки случаи, в които не съм успявал. И съм ги мислил по цели дни и нощи, докато се оправят”, коментира д-р Янков.
Животът на д-р Янков е белязан от медицината. Често е отсъствал от вкъщи заради спешни случаи.
„Той отсъстваше, беше в болницата. Повиквания даваше. И през нощта като почнеше да звъни телефона от 9 до сутринта непрекъснато звънешe. Тъкмо заспят децата, и се събудят”, споделя съпругата му. Тежко й е било, но е приемала, че той спасява хора. „Като имах предвид, че той помага на хората, той даваше всичко, за да бъде не само добър, но и да спаси човешкия живот. Нямах право да се сърдя! Така че тежко ми беше, но харесвах това, че той беше добър”, каза тя.
И трите деца на д-р Янков са израснали в отсъствието му, но знаейки добре защо го няма. И логично – днес и тримата са лекари. Д-р Георги Янков е последвал баща си и днес е гръден хирург в белодробната болница в София.
„В детските години даже малко ненавиждах тази професия. Понеже виждах какво се случва – баща ми много често отсъстваше от вкъщи. Непрекъснато го викаха – спешни случаи, операции, дежурства, тежкоболни и така”, коментира най-големият син д-р Георги Янков.
Първите уроци по медицина той получава именно от баща си.
„Били сте заедно на операционната маса, правил ли ви е забележки? – Много пъти. И аз като първороден син, беше доста критичен към мен. Много пъти ми се е карал. Винаги е искал нещата да бъдат правени, така както той ги прави. Много пъти ми се е карал. Но знам, че е било за добро и аз никога не съм се сърдил. И така трябва да бъде. Имало е много дискусии между нас, които са продължавали и след работния ден. И вкъщи продължават – спорове дали еди как си трябва да бъде направено. И до ден днешен”, споделя той.
„През свободното време идваха тук в хирургията, заедно с мен се миеха и хирургията и тях зарази. Дъщеря ми стана педиатър”, споделя д-р Станю Янков. Той е категоричен, че е бил много по-строг към децата си. „В никакъв случай да не помислят, че имат някаква закрила от мен”.
Вторият син на д-р Янков старши също е хирург. Днес той завежда хирургичното отделение в ихтиманската болница.
„Аз винаги съм следвал примера на баща ми. 20 години вече работя тука, и благодарение на него се научих на хирургия. Сложни операции идват при мен, той ми помага”, коментира д-р Димитър Янков, общ хирург в МБАЛ-Ихтиман.
Но сред нещастието на хората най-истински се вижда признателността. Когато Ваня чула страшната диагноза „рак на гърдата” не се замислила и дошла от София в ихтиманската болница, за да бъде оперирана от баща и син. Месец след операцията я срещаме здрава и щастлива у дома.
„Моят проблем възникна септември месец и просто отидох в Ихтиман, защото знаех, че проблемът, който е при мен, ще бъде анализиран и ще бъде решен както трябва. И не се излъгах. Тези лекари имат златни ръце. Благодаря им от цялата си душа, че всички беше решено само в рамките на няколко дни”, казва Ваня Кънева, оперирана от д-р Димитър Янков.
Редом до баща си и двамата си братя, д-р Стефка Янкова също е асистирала по време на операции. Брат й Георги казва, че е имала ръка за хирург, но „щяхме да станем много и затова избра педиатрията”.
Сред уроците от баща й са как да посреща болния в кабинета, как да го успокои, да не го плаши, как да даде надежда.
„Винаги ни е учил да не бъде материалисти, кариеристи да не бъдем”, споделя д-р Янкова.
Д-р Стефка Янкова работи в специализираната болница по детски болести в столицата. Тя е асистент в Клиниката по нефрология към лечебното заведение. Но разговаряме с нея в детското отделение в Ихтиман, където е започнала своя професионален път. Не си спомня кога в детството е поискала да стане лекар – като баща си и като братята си.
„Страшно много време изисква тази професия. Страшно много време отдаваш от хубавите моменти, които можеш да изживееш, а ги изживяваш там, където има болка. Заради миговете, в които губиш. Това просто е трудно. Никой не може да свикне със загубата на едно дете. Това са много трудни мигове. И надеждата е в това, че ще съумееш да помогнеш или да спасиш някое друго. Понякога за съжаление това не е възможно”, споделя тя.
Освен децата, д-р Янков старши е обучил още стотици лекари, които днес са успешни хирурзи. В болницата в Ихтиман срещаме и д-р Стефанов – хирург в "Пирогов" и ученик на д-р Янков.
„Вече направих 40 години хирургия, но това е човекът на който дължа всичко! Това е моят учител. И не знам – не мога да го сравня с никой друг”, категоричен е д-р Пламен Стефанов, хирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.
„Първата ми среща с него беше в операционната и това, което ми направи впечатление, е един малък магьосник. Една цяла фамилия, отдадена на медицината. Просто е привилегия за мен да познавам тези хора и да работя заедно с тях. За мен е дар от Господ, но и много труд. Много работа. И много знания има този човек”, казва д-р Ива Георгиева, управител в МБАЛ-Ихтиман.
Дали петимата внуци ще наследят ли професията на своя дядо.
Бабата смята, че да. Дори голямото момче на Стефка казва вече: „ Бабо, аз ще стана хирург”. Малката Елица често казва – аз ще стана хирург. "Често идва долу в амбулаторията и непрекъснато ходи до старши Янков. Бабо, аз отивам при дядо да наблюдавам", разказва Мария Янкова.
Най-малката внучка, Станимира, е кръстена на дядо си. И прави уверени крачки до баща си – в болницата в Ихтиман. И кой знае - може би тя ще е поредният хирург от фамилия Янкови.
