Седмица след скандалните кадри в бургаска детска градина, темата за видеонаблюдението отново беше засегната.
В „Брезичка” камери все още няма, но има нов директор. От общината му забраниха да говори пред камерата ни.
Родители на пострадалите деца посочиха, че виждат страха в очите им и влошаване на психическото им състояние. Светла сподели, че синът й не иска да ходи на градина и е започнал да разказва за случвалото се в групата - крясъци, викове, бой с пръчка.
Родителите посочиха, че искат да има ясна процедура за достъп до записите и да могат да се гледат при инцидент.
Децата на Ева Иванова са в съседна детска градина в Бургас. Там няма камери, но има по-малко деца. „24 деца са там и съм доволна от преподавателите. Надявам се да работим заедно за промяна на системата – над 30 деца са били и преди години, не е възможно сам човек с толкова деца”, посочи тя.
Предстои да се проведе първа среща на родителския съвет към кмета.
„Бих казала, че съм против камерите. Те създават лъжовно усещане, че ще ги виждаме и контролираме. Минем ли към това няма да стигнем до по-дългия разговор за повече качество на образованието и персонала”, посочи Яна Алексиева от Асоциация „Родители”.
Ема Черногорска от Инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система, коментира, че подкрепя камерите и смята, че има и примери, в които така се намират загубени вещи.
Не камери, а обучение
Според психологът Иван Игов лесните решения обикновено изглеждат най-логични. „Ако не беше камерата как щяхме да разберем за насилието в Бургас – да, но там говорим за крясъци и викове, които няма как да не се чуват през стените на градината. Там има и други хора. Педагозите в България за съжаление не минават през оценка на психическото им състояние. По света това се прави на 2 години. Не минават и през обучения, нито методите ни са достатъчно добри”, заяви той.
Игов даде пример с детска градина по метода "Монтесори", където няма викове и децата да свободни да правят каквото искат.
Той посочи, че според изследване на Националната мрежа за децата, половината ученици на места с камери не ходят до тоалетната през деня. „Страх ги е, че там където няма камери, могат да бъдат жертва на насилие”, уточни той.
Наблюдение и недоразумение
Диляна избира частна детска градина за 5-годишната си дъщеря. Една от причините е, че има видеонаблюдение в стаите, което майката може да следи онлайн.
Камери няма единствено в спалнята и в банята. Записите се пазят по две седмици, а директорът на градината Александра Петрова следи камерите през няколко часа. Тя заяви, че това е най-сигурният начин да се даде спокойствие на родителите. „Казвам го от личен опит като майка на две деца”, посочи тя.
Камерите обаче не записват звук. Майка се е обаждала да пита защо е чула, взимайки детето си, как някой го предупреждава да се премести, че ще го удари. „При върнат запис на камерите след това се вижда, че детенцето няколкократно застава до вратата, която се отваря в посока към него и го блъска, за което учителката му казва да премести, за да не го ударят. Изглеждайки записа след това вижда каква е историята. Извини се и се успокои”, разказва директорката.
Има и куриозни случаи. „Родителите, които гледат на камерата се обаждат обикновено, за да питат защо детето не иска да се храни. Тъй като те виждат, че има отказ, не чуват защо отказва и молят да го нахраним още малко, обясняваме каква е ситуацията. Често звънят, за да облечем или съблечем детето, да му сложим шапката или не”, обясни Петрова.
Диляна споделя, че в началото е проверявала камерите често, за да види как се адаптира дъщеря й. „След това когато започна да се връща вкъщи радостна и не плачеше вече, беше свикнала без мама, учителките я гушката непрекъснато, показваха й, че е добре дошла в детската градина, тогава спрях да проверявам”, каза тя.
В столицата има около 200 общински детски градини. В 50 от тях вече има вътрешно видеонаблюдение. На повечето места обаче камерите са само в коридорите. Няма опция и за онлайн наблюдение от родител, достъп има само директорът, а записите се съхраняват месец.
„Основният въпрос, който трябва да се задава, е съгласни ли са всички родители децата им да бъдат по този начин наблюдавани? Ако се постигне такова съгласие на ниво родителски активи в детската градина, ние сме готови със средства на самата община да инсталираме навсякъде, където има съгласие, вътрешно видеонаблюдение”, категоричен е Тодор Чобанов , зам.-кмет на София.
Обикновено педагозите не са съгласни да има камери. Чобанов уточни, че ако има сблъсък между правата на преподавателя и правата на детето, връх взимат правата на детето.
Общината няма да задължи градините да поставят камери. Учителите и родителите трябва заедно да решат, вместо да поставят записващи устройства в играчките на децата си.
В анкетата ни във „Фейсбук” 89% от отговорилите заявяват, че трябва да има камери.
Яна Алексиева се обяви категорично за повече доверие и връзка между градината и родителите.
Психологът коментира, че децата могат да бъдат травмирани при насилие и викове в градината. Те получават усещането, че това е нормата за поведение.
Според него европейската конвенция GDPR ще даде правилата за боравене с лични данни, които сега се опитваме да измислим.
