Според статистика на „Евростат“ в 34% от случаите българите имат проблем с изплащането на задълженията си. Гърция е на последно място с около 47%. Най-много трудности срещаме при изплащането на ипотеки, наеми и сметки.
Проблемът обаче възниква, когато длъжниците нямат възможност да плащат вноските си по кредита и започва тормоз от страна на фирмите за вземания. Пейо Майорски от Комитета за защита на потребителите заяви, че целта му не е да напада колекторските фирми, но поведението им е некоректно и трябва да има законодателни промени, които да регулират тяхната дейност.
Според него не е нормално гражданите да бъдат притеснявани постоянно, заплашвани, посещавани на работните места, защото това не отговаря на етичните норми за работа. По данни на Потребителския комитет средният дълг на българина се е покачил двойно само за две години – през 2017г. той е достигнал размер от 900 лв.
От Асоциацията на колекторските фирми обаче не са съгласни с това. Тяхната статистика показва, че размерът на този дълг е 750 лв. Зам. – председателят на Асоциацията на колекторските агенции Александър Грилихес, обясни, че в последните години Асоциацията работи по изчистване по справяне с този проблем, за да може работата на колекторите да отговаря на всички норми за етични правила. Те също получават сигнали за такива случаи, но все пак той подчерта, че при тях се намира около 80% от пазара на вземания и останалите не могат да бъдат контролирани.
Майорски заяви, че те искат всички колекторски фирми да подлежат на специални правила за отпускане на лицензи и да бъде приет единен правилник с реформи, който да важи за всички играчи на пазара.
Относно съкращаването на срока за събиране на задълженията от 6 месеца на 2-3, Грилихес коментира, че няма официални данни това да се е случило, но проблемът идва от там, че вземанията обикновено се задават от трети лица на дадена колекторска фирма и в случая тя трябва да изпълни услугата.
Илияна преживява подобен тормоз преди години. Тя тегли кредит от 3000 лв., за да помогне на приятелка да замине за чужбина. След време обаче й се налага да го връща сама. Нейната приятелка изчезва и не си вдига телефона. Когато Илияна се опитва да обясни на кредиторите как стои ситуацията, тя е нападната, получава заплахи, че ще изгуби работното си място, подложена е на постоянен телефонен тормоз и посещения. Започват да притесняват дори приятелите й. Момичето преживява огромен страх, който влошава и психическото, и физическото й здраве.
Грилихес категорично отрече това да е обичайна практика и по думите му в етичния кодекс е вписано колко често трябва да се посещават длъжниците и да се изисква да платят вноската. Според Пейо Майорски обаче този кодекс не е задължителен за всички колекторски фирми и спазването му не се контролира от никого.
Председателят на Правната комисия в НС Данаил Кирилов уточни, че през миналата година е имало дебати по тази тема, в която са участвали представители на колекторските фирми, на потребителските комитети, както и длъжници. Основна роля е имала и омбудсмана Мая Манолова. По думите на Кирилов до голяма степен проблемът е бил решен. Въпреки това сигналите от хора, които са тормозени от частните съдебни изпълнители продължават. Депутатът подчерта, че всеки българин има правото да се защити при такива действия, ако смята че се е излязло извън нормите на законовата процедура. Той обаче уточни, че в отношенията кредитор – длъжник трябва да се спазват правните задължения, които протичат и за двете страни.
Според Майорски твърденията на Кирилов не са верни. Той подчерта, че са внесли писмо с исканията си и до омбудсмана Мая Манолова, но не са получили все още отговор. Грихилис заяви също подкрепата си да има законодателни промени в този сектор.
