На 8 септември се отбелязва един от големите църковни празници - раждането на Божията майка, света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица.

Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение, който се отбелязва на 21 ноември, Благовещение – на 25 март), Успение – на 15 август, и др.

С днешния празник е свързан и друг - Зачатието на света Анна, който се отбелязва на 9 декември и е посветен на зачеването на света Дева Мария от майка ѝ света Анна.

В Библията не се споменава за раждането на малката Мария, но преданието е запазило някои сведения, например имената на нейните родители Йоаким и Анна.

Обикновено Църквата чества светците в деня на тяхната смърт, но свети Йоан Предтеча и Дева Мария са изключение заради изключителната им роля в историята на Божиите действия за изкуплението и спасението на човечеството.

 

Снимка: Аз, репортерът
 

Бащата Йоаким бил добродетелен и заможен човек, но той и съпругата му Анна били нещастни, защото си нямали деца. При евреите това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители нямали надежда да имат за свой потомък очаквания Месия.

Двамата добри съпрузи дълги години усърдно се молили на Бог да ги дари с рожба. Анна дори дала обет, че ако ѝ се роди дете, ще го посвети на Бога.

Тя и Йоакин се сдобили с момиченце, което нарекли Мариам (името е по-известно като Мария).

С много обич я отгледали до навършване на тригодишна възраст и тогава, според даденото пред Бога обещание, я завели в Йерусалимския храм, където такива дечица били грижовно отглеждани и с любов възпитавани в добрите традиции на юдейската религия.

Така и Мариам била подготвена с познания за Свещеното Писание и възпитана в нравствена чистота, за да бъде достойна да стане майка по плът на Спасителя на света Иисус Христос.

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.

Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.

В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.

Това е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят ѝ се да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб.

Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица.