Значителен ръст на работниците от страни извън Европейския съюз отчита България през последните години. Данните на Агенцията по заетостта показват, че тенденцията се ускорява, но експерти предупреждават – вносът на кадри крие и сериозни икономически рискове.
По време на COVID кризата у нас са влезли малко над 8000 работници от трети страни. В следващите години обаче броят им расте рязко – през миналата година те вече са над 49 000. Само за първите три месеца на настоящата година близо 19 000 чужденци са поискали да работят в България.
Най-много кандидати идват от Непал, Индия, Узбекистан и Индонезия.
Един от тях е Прахас Комо от Непал, който от няколко месеца работи като доставчик на храна. Той планира да остане у нас около две години, след което да се върне в родината си.
„Заплатата тук е добра. Спестявам пари и изпращам на семейството си“, разказва той.
Синдикатите обаче предупреждават, че голяма част от чуждестранните работници не остават дълго в страната. Според тях България често се използва като „врата“ към Западна Европа или работниците не отговарят на изискванията за заеманите позиции.
„Идват по-ниско квалифицирани и по-необразовани, отколкото е необходимо. В много случаи документи се предоставят формално, без гаранция за реална квалификация“, посочват от синдикалните организации.
Бизнесът също признава, че не винаги наетите кадри отговарят на нуждите му, но подчертава, че недостигът на работна ръка налага търсене на решения. Според Агенцията по заетостта ключът е в сключването на международни споразумения, които да гарантират по-добър подбор на кадрите.
„При такива договори държавата участва в подбора и работодателят получава по-голяма сигурност, че ще наеме качествена работна сила“, обясняват от институцията.
Икономисти предупреждават, че притокът на по-евтина и нискоквалифицирана работна ръка може да задържи ръста на заплатите, особено за хората с ниски и средни доходи. Освен това съществува риск компаниите да отложат инвестиции в технологии и производство с висока добавена стойност.
Допълнителен риск е и увеличаването на сивата икономика.
„Високият приток на трудова миграция е рисков фактор за разрастване на сивия сектор, особено в държави като България, където този проблем вече е значителен“, предупреждават експерти.
Според анализаторите е необходимо по-добро обобщаване на данните – какви работници идват, в кои региони се установяват и в кои сектори работят. Само така може да се оцени реалният ефект от вноса на труд върху българската икономика.
