Казват, че конете са едни от най-умните животни. И най-смирените. Те бързо стават верни приятели на човека. Но понякога човекът не е техен приятел.
Над 70 коня умряха от студ и глад в Осоговската планина. Как се търгува с техния живот и кога се превръщат в неизгодни за своя стопанин?
Вятър, мъгла и сняг. И пак мъгла, и много сняг. И едни коне. Сковани от студ. И умрели от глад. В началото били около 100. Озовали се в Осоговската планина преди няколко месеца. Изгубени от своя собственик. Бедстващи в снежните преспи от седмици. Накрая останали само 30. Случайни хора ги откриват и се втурват да помагат.
„Не знам как да ви го опиша – то е неописуемо. Неописуемо! Болка, страдание в очите, в погледа, във всяко едно движение на животните! Трагедията е огромна!“, разказва Елица Димитрова, която е сред притеклите се на помощ.
Доброволците тръгват с моторни шейни към конете, за да им оставят храна. Пътят е труднопроходим и до горе се стига трудно.
„Горе не е за хора със слаби сърца – разказва спасителят Венцислав Венков. – Конете са изоставени на произвола! Най-фрапиращото беше паднала кобила, паднала от собствената тежина. С избодени от гаргите очи. И милата – една девойка започна да ѝ дава сено – започна да се бори за живота си, но едва ли ще оцелее“.
Ивона Георгиева едва ли ще забрави тази гледка. Тя открива безпомощната кобила в снега. Нарекли я Блага, защото я откриват на Благовещение.
Кобилата ражда конче, но то умира заради тежките условия, в които се намират. И самата Блага не оцелява.
„Това е истинска трагедия. Опитах се да я вдигна, въпреки че знаех, че няма да успея. Сърце не ми даде да ѝ приключа мъките. Не мога да направя такова нещо. Наистина не мога“, разказва Ивона. Да ѝ даде сено било единственото, което можела да направи. „Само това. Не можех да я изправя, не можех да сваля тук, не можех да я убия…“, казва тя.
Собственикът на животните е Петър Пищалов.
„Не знам как спи нормално тоя човек, като знае какво се случва с кончетата“, възмущава се друг от спасителите – Росен Димитров.
Пищалов отглеждал конете от седем години. Разбира от медиите къде се намира стадото му.
„Последно ги видях преди Нова година“, казва той. Твърди, че ги загубил и ги е търсил повече от месец и половина, а доброволците ги намерили толкова бързо, защото действали по сигнал.
„Тези коне от три месеца не ги знаем. Няма как да се грижиш за нещо, което не знаеш къде е. Пада снегът и какво да направим?!“, обяснява Пищалов.
Дори и в сняг, доброволците знаят какво да направят. В следващите няколко дни. след като откриват полуживите коне, те продължават да транспортират сено и фураж по единствения възможен начин – с моторни шейни. Първа помощ на бедстващите коне оказват и лекарите от „Четири лапи“.
Констатират, че са изключително недохранени, а някои имат деформация на копитата, нямат подкови.
„Това, което ме притеснява, е, че конете са навътре в планината, нямат храна“, казва д-р Адра Христова. „За мен няма как един земеделски стопанин да си позволи подобно отношение, ако няма пропуск от страна на институциите!“, добавя тя.
Междувременно собственикът на конете е извикан на разпит в полицията в Кюстендил. Отрича той да ги е оставил на произвола.
„Имало е хора, които още преди месец са знаели къде са конете. Питайте ги тях, които са ги преместили там и са ги оставали да умрат. Изчакали са да умрат и са пуснали тези сигнали“, твърди той. И продължава: „Убийте ме! Ако аз съм препъникамъкът на земеделието, ако аз съм злодеят, давайте, разпъвайте ме, убивайте и да тръгне тая страна!!! Аз искам тая България да върви!“.
По закон Пищалов е длъжен да информира отговорните институции, че е загубил конете си. Той обаче не го е направил. Нямал право конете му да са в Осоговската планина и не подал сигнал, за да избегне актове.
„Аз съм ги закарал тия коне там, за да има добри условия за живот! – твърди Пищалов. – Конете са добре! Щом са останали 10 дена без храна и са живи, значи тия коне са издръжливи! Те могат да се оправят!“.
Според Веселин Герджиков, който отглежда коне от 11 години, те не се губят, а винаги стоят в стадо и никога не напускат познатите места. „Когато конете са оставени някъде, без да познават района, те ще седят в този район, защото не тръгват да проучват къде да си търсят храна! – казва той. – Моето мнение е, че някой ги е завел там“.
По думите му такива неща се случват, когато контролът е занижен или го няма изобщо.
Петър Пищалов получава евросубсидии за отглеждането на застрашени породи, каквато е каракачанският кон. Кандидатствал е по две мерки на директни плащания към ДФ „Земеделие“. Общо на година получава по 20 хил. лева за конете.
По неговите думи получава по около 140 евро на кон, „но ако тръгнем да гледаме разходите за един кон, то тая субсидия за нищо не стига. Ако човек разчита на тази субсидия, то човек е обречен“.
Отделно, Пищалов получава пари и за ползването на пасища.
„До момента оторизираните средства са грубо 80 хил. лева, на които са наложени 40% санкции за нарушения, които сме установили при проверките“, отчита Янислав Янчев от дирекция „Директни плащания“ към ДФ „Земеделие“.
ДФ „Земеделие“ отпуска по 2 млрд. лева годишно за отглеждането на редки породи. Оказва се обаче, че им е трудно да следят дали парите се усвояват по предназначение. На година Фондът проверява едва 10% от всички бенефициенти.
Пищалов е проверяван преди две години. Тогава са установени нередности, но от дребен характер – липса на 1 – 2 животни. Наложени са санкции в неголеми размери, обяснява Янчев.
Получаването на субсидии е истинската причина за необяснимия „бум“ на животновъди, които отглеждат застрашени породи. А основното сито дали да получават субсидии минава през Агенцията по храните, твърдят от Съюза на животновъдите.
„Публична тайна е, има такива коне в планините, които са на някого, но няма никаква грижа“, казва Пенка Христова, председател на Съюза на животновъдите в България.
По данни на Съюза реалната бройка на чистокръвните каракачански коне у нас е около 1000. ДФ „Земеделие“ обаче дава пари за близо пет пъти повече.
От няколко браншови асоциации научаваме, че големият брой на каракачански коне се дължи на грешно чипиране на животните – един кон може да бъде обозначен с чип като каракачански, но всъщност да е от съвсем друга порода. И така се вземат субсидиите за застрашената порода.
От Съюза на животновъдите също смятат, че контролът е занижен.
И докато Пищалов твърди, че полага правилните усилия за своите коне, около животновъдния му обект в с. Буново откриваме трупове на животни. Именно там трябвало да се намира и стадото бедстващи коне.
Съседите се страхуват да коментират действията му. По думите им обаче във фермата има нередности от години и всичките са потърпевши от стопанската му дейност.
„Животните му нямат обгрижване. Много често животните му умират, гният и той не чисти труповете. Ние ги чистим. На овце, на крави и на коне!“, разказва Петра Георгиева.
Министърът на земеделието Румен Порожанов отчита, че се прави пълна проверка в дирекцията в Кюстендил, а вината е и на държавните практикуващи лекари, които наблюдават обекта.
От Агенцията по храните твърдят, че никога не са получавали сигнали за нередности във фермата на Пищалов. Нито пък са знаели за бедстващите коне.
„Нашите хора не могат да знаят във всеки един обект какво се случва – заявява д-р Ивайла Давидова, началник отдел „Верификация на официалния контрол“ към БАБХ. – Пет години! Няма нито един подаден сигнал срещу лицето Петър Пищалов! Всякакви устни и вербални изказвания не са потвърдени! Ние работим с документи!“.
Според омбудсмана в Кюстендил Васил Иванов обаче това съвсем не е така. Неколкократно подавал сигнали за нередности.
„Аз ги предупредих, че проблем с безстопанствени коне има на територията на цялата община, като посочих точно землищата, на които се намират! Ако представителите на Агенцията се бяха поинтересували, щяха да получат конкретни данни за тези животни!“, казва той.
Оказва се, че липсата на контрол е от самото начало – Агенцията по храните одобрила и регистрирала животновъдния обект на Пищалов, въпреки че той не отговарял на изискванията.
„Агенцията по храните е част от отговорните институции, но не Агенцията по храните одобрява даването на субсидии“, обяснява Ивайла Георгиева. Признава обаче, че хуманното отношение е отговорност на БАБХ.
Прокуратурата също започна разследване на случая. Петър Пищалов го грозят от една до три години затвор, глоба от 2000 до 5000 лева, както и спиране на субсидиите. Но дали и кои от изброените санкции ще станат факт, предстои да видим.
По-важният въпрос е какво ще се случи с оцелелите кончета.
„Трябва да успокоим хората, че БАБХ не коли и не евтанизира при всяко нарушение“, заявява Ивайла Георгиева.
Според лекарите те имат нужда от дълго възстановяване заради системното недохранване.
А доброволците мечтаят конете да не се връщат на собственика им. „Искам да ги видя прибрани! Някъде на сигурно, където да може да имаме достъп до тях. И да се погрижим за оцелелите“, казва Ивона.
„Лично за мен това е недопустимо! Ще направя един паралел – когато службата за защита на децата попадне на случай, при който те не са отглеждани добре, тя ги извежда от тази среда. Така би трябвало да направим и с животните, които са оставени на произвола. Аз задавам въпроса риторично, нека институциите да си направят изводите!“, посочва Веселин.
„Нямаме държавна коневъдна ферма да ги вземем, те са негови“, коментира обаче земеделският министър.
Според Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност държавата има как да вземе конете, ако се констатира нехуманно отношение към тях.
Но според Ивайла Георгиева „за момента няма условия за евтаназия и за отнемане в полза на държавата (...) Тези животни са негови. Той по някакъв начин ще бъде принуден да се грижи за животните, които му принадлежат“.
Равносметката – 70 умрели коня. Един уволнен директор. Един животновъд, който може би ще бъде санкциониран. Или може би не. И едни полуживи коне, чиято съдба вече е решена – те ще останат при него.
Вижте целия филм: