Наричат го дигиталното злато. От 2008 г. досега стойността му е нараснала до над 8000 долара.
Известен е още и като валута на хакерите. В България хиляди копаят за добиването му.
Ще стане ли твърде скъпо, за да бъде добивано дигиталното злато или развитието му ще изведе на нови висоти технологиите?
Способна ли е технологията да променя нашите представи за функционирането на основните стълбове на обществото като икономика, финанси и търговия. Хората, инвестирали в биткойн, смятат, че това отдавна е реалност.
За тях известната виртуална валута е много повече от финансов инструмент, защото експертите го определят като революционна интернет технология. Това е блокчейн – веригата от блокове, която ни позволява да си взаимодействаме без посредници – без банки, без борси, без граници, без правителства.
Най-голямата мистерия в биткойн е свързана със създателя ѝ – никому неизвестният Satoshi Nakamoto.
Satoshi Nakamoto е изобретател на протокола Биткойн и е публикувал документа чрез криптографски мейлинг лист през ноември 2008 г. След това той пуска първата версия на софтуерния Биткойн клиент през 2009 г. и е участвал с други сподвижници по развитието на проекта чрез мейлинг листи, докато най-накрая започва да се отдръпва от общността към края на 2010 г..
Той е работил с хора от екипа по отворения код, но се е погрижил никога да не разкрива нищо лично за себе си. Последното нещо, което се чува от него е през пролетта на 2011 г., когато казва, че "вече се занимава с други неща".
Биткойн е ново поколение валута, при която липсва централен орган, което прави излишни всички финансови посредници и няма риск за споделяне на лични данни.
Биткойн работи с безпрецедентно ниво на прозрачност, на което повечето хора не са свикнали.
Всички биткойн транзакции са публични, проследими и се пазят постоянно в мрежата на Биткойн.
Биткойн адресите са единствената информация, която се ползва, за да се определи къде са разпределени биткойните и къде се изпращат. Тези адреси се създават от портфейлите на всеки потребител. Всеки портфейл е защитен с частен ключ.
– Може ли един инвестотор в криптвалута да загуби парите за миг?
– Напълно възможно е, ако не е взел мерки и не се е запознал как работи и се поддържа един криптопортфейл. (…) Той като цяло се съдържа от един публичен ключ като айбан на банкова сметка, много по-важното в един такъв портфейл е частният ключ, който може да даде възможност на всеки, получил достъп до този ключ, да отвори данните и да ги присвои за себе си – затова всеки един да вземе подходящите мерки и криптация и това трябва да се пази много добре съхранен на няколко външни носители принтиран на хартия и съхранен в сейф, заяви Цветан Аврамов IT специалист.
Във веригата от блокове всички транзакции са заключени, но всеки от мрежата има пълно копие от списъка с транзакцзиите за часа, времето, участниците и количеството пари на всяка от трансакциите. Те се верифицират от сложен математически апарат на така наречените биткойн миньори и процесори, които обработват информацията в списъка.
Новите биткойни се добиват с конкурентен и децентрализиран процес, наречен "копаене".
Този процес включва много участници, които получават възнаграждение от мрежата за тяхната услуга в обработването на транзакции през прециално оборудване и събиращи нови биткойни в замяна.
Тъй като с времето, заради включването на все повече изчислителни мощности добиването на биткойн става по-трудно, в това усилие се включват повече играчи в организирани групи. В момента от падането на един блок се получават 12 нови биткойна. След 3 години ще бъдат 6, което ще рече, че ще се печелят 2 пъти по-трудно.
Какво представляват машините за добив на биткойн?
Специална стойка, основен компютърен модул, състоящ се от дънна платка, процесор, памет и твърд диск, множество видеокарти за изчисление на криптоалгоритми – от 6 до 12 карти на машина.
При хардуерните машини, всяка машина захранва blockchain мрежата на дадената валута, която добива. Това се нарича POW (Proof of work) метод на добиване и всяка машина служи като сървър за обработване на транзакции в мрежата.
Няма централизирани сървъри, затова всичко в света на криптовалутите е децентрализирано.
За разлика от хардуерните машини, POS (Proof of stake) проектите позволяват на инвеститорите вместо да закупуват хардуер, да инвестират в дадена криптовалута. В зависимост какво количество от тази криптовалута притежава инвеститорът, това му дава така наречената "тежест", "мощност" във веригата.
„Третият начин е използване на изчислителната мощ на компютъра на потребителя, който е отворил уебсайта. Това пак е хардуерен майнинг, защото в уебсайта е заложен код, който потребителят не е наясно с това и реално активира вашия компютър да добива криптовалути.
Чрез влагане на специален код в скрипта на новинарски сайт, обаче, собственикът може да накара компютрите на потребителите, които влизат да четат статии да копаят криптовалута за него като използва изчислителната мощност на процесорите им”, обясни компютърният специалист Цветан Аврамов.
Студентът Георги Георгиев е написал безплатна програма криптостоп, която пази браузъра и компютъра ви от подобни опасности.
"Една статия за около минута с 6000 преглеждания се равнява на 100 часа копаене от различни компютри и средноаритметично това би изкарало 35 стотинки на статия за една минута”, обяснява Георги Георгиев.
– Сега ще ви мразят?
– Да ама по-добре всички потребители на уебсайтове да ни обичат и няколко собственика на уебсайтове да ни мразят.
Георги познава десетки сайтове, които използват компютрите на потребителите си за добив на криптовалута като заместващ доход след навлизането на програми, които блокират рекламното съдържание, носещо приходи на сайтовете.
"Криптоистерия съществува – това е един начин, по който онзи, който разбира, знае как да генерира средства за себе си… Като няма етика в един пазар, може да се окаже, че демонстрационни компютри в изложения добиват криптовалута или уебсайт, който посещавате и ви се струва, че е безплатен – реално ви таксува като използва компютърната ви мощ да копаете за него. Като нищо може да бъдете част от такава система. Да, копаете с лъжица, но когато милиони копаят с лъжица, добивът е сериозен", каза Ясен Танев - експерт по кибер сигурност дигитално читалище "Safer".
Пример за треската по биткойна – на инженера Тодор Тодоров се наложило да върне лаптоп, купен от магазин за електроника. Оказва се, че му го продават за нов, а той е амортизиран от копаене на виртуални пари.
„За един нов лаптоп се очаква батерията да е чисто нова и хардрайвът да е само на няколко часа. Въпросният лаптоп се оказа 316 дни и 14 часа непрекъсната работа на харддиска и батерията на 20% изчерпана. Ако издържа 5 часа, сега щеше да издържа 4 часа.
Отидох и мениджърът излезе разбран човек и след като му обясних ...той разбра и замениха лаптопа с чисто нов, който го отвориха пред нас и го разпечатаха”.
– Има ли смисъл и доколко е доходен този бизнес за копаене?
– Когато нямаш вложения и токът е безплатен е доходоносен, ако копаеш нормално и си плащаш тока, и си направиш вложение за един риг 6000 лева, нещата стават доходоносни след първата година. Когато не си вложил нищо, всеки долар идва много добре, защото нямаш вложения. Това е опасността в голяма организация с голям склад, с много техника, че някой може да се възползва от възможностите за безплатно изкарване на пари, а където има възможност, там има и схема, защото все пак сме в България.
Ако обаче копаенето на криптовалута ви е основна дейност, вложенията са много повече.
Борислав Ортов е главен инженер на банковата IT индустрия – отговаря за системата на разплащания през банкомати и постерминали. От 4 години се занимава само с добив на криптовалута.
– Защо определят биткойна като дигитално злато, в клондайк ли сме?
– Този термин е получил популярност, майнинг, малко ми е трудно да кажа защо точно, определено има такава аналогия, с колеги се поздравяваме на деня на миньора. Има много хора, които са направили първия си милион от тази дейност дори в България.
– Някои хора биха определили това като финансова пирамида, виртуална макар?
- Не бих казал. По-скоро тук има спекулативен модел, отколкото пирамидален, като пазар има спадове и възходи. Човек може да загуби и да спечели. За да спечили, някой друг трябва да загуби.
Има хора, които наричат криптовалутите виртуални валути. Аз не съм съгласен, защото те са много реални – всичко, което виждате тук, е закупено с пари от тези криптовалути и столът, на който седим е реален, не виртуален.
Механизмът, по който криптовалутите могат да стигнат до конвенционални валути, има създадени вече в България множество чейндж бюра и криптовалутата, която човек продава, може да бъде сменена за български левове, които могат да се получат по банков път, кеш с касова бележка.
– Това подлежи ли на данъчен контрол?
– Реално става въпрос за търговия и финансов пазар и точно по тази причина парите от продажба на криптовалути са освободени като финансови операции от ДДС, но се дължи данък върху печалбата.
Това, което е необходимо да се знае за биткойн
Биткойн е дигитална, нематериална валута, цената му е нестабилна, а това прави инвестициите в криптовалута рискови, биткойн плащанията са необратими и биткойн не е анонимен.
Биткойните са крайно число 21 милиона общо, до момента в обръщение са над 16 милиона от тях.
Поддръжниците на валутата смятат обаче, че изчерпването на биткойн няма да доведе до дефлация.
„Разбира се най-подходящият момент за купуване на криптовалута е, когато тя е постигнала един пик и след това направи едно известно спадане в цената си, което е стандартно за всеки пазар. Има покачване и понижение в цените и всеки един опитен търговец на акции криптовалути те са запознати и правят възможно да не купуват в пика на цената на даден продукт финансов”, обясни IT специалистът Цветан Аврамов.
В България десетки хиляди се занимават с тази дейност в интернет. Стотици са успели вече да натрупат състояние, но статистика няма, защото освен в биткойн, те могат да реинвестират и в други криптовалути.
До момента поне 1300 са известните виртуални валути, някои оставят следи, други са напълно анонимни. Само в момента стойността на биткойните в обръщение се изчислява на близо 140 милиарда долара.
„За България е реалност и един от единствените начини да забогатеееш реално без много усилия. Залагаш на неизвестна криптовалута, чакаш две години и, ако си късметлия, ставаш милионер без много вложения, така че не е мит", коментира компютърният инженер Тодор Тодоров.
Все повече хора поставят машини за добив на криптовалути в домовете си и се отопляват много ефективно. Борислав е инсталирал така наречените ригове – стойките с видеокарти във всяка стая на къщата си.
"Тези машинки, консумацията е под един киловат – 700 вата, което не е толкова много като разход и това постоянно отделяне на топлина, което се натрупва – стотина лева на месец консумира една машина за различните видеокарти, но реално това, което дава като добив машината, е повече от това, което консумира, а топлината е един бонус – тази машина е примерно 500 добива, а токът струва 100 – чистата печалба е 400 лева, а има и топлина, което е абсолютно безплатен бонус", каза Борислав Ортов.
Енергията, която копачките използват в процеса за добив на криптовалута, има и отделяне на топлина, която е безплатна, докато има интернет.
Русия има планове за създаване на огромни мини за добив на криптовалути, тип ТЕЦ, които да отопляват цели градове.
Някои бизнесмени използват у нас енергията от фотоволтаици и вецове, за да захранват машините за добив на валутата. Други пък планират да ползват топлината от копачките, за да отопляват оранжерии. Факт е, че от треската за биткойн производителите на хардуера за миньорската дейност в интернет печелят най-много.
Инвестицията в биткойн обаче крие опасности
През 2011 г. Александър Винник присвоява парите на вложителите в криптоборса. Той е заловен в Гърция и екстрадиран в Русия по обвинение, че е създал схема за пране на пари на стойност 4 милиарда долара в биткойн, използвана за скриване на доходи от престъпния от хакерска дейност до наркотрафик. Само преди месец стъртъп проект с криптовалутата етериум пък присвои близо 400 000 долара от инвеститори само за два дни.
– Биткойн си остава с етикета валута на хакерите и на даркнета?
– За даркнета и за хакерите е въпрос да бъдеш непроследим, ако имаш явен портфейл и известен публичен ключ, свързан към теб – това не е правилният начин да извършиш плащането. Затова се използват системи за анонимизиране и се използват криптовалути, ако искаш да останеш незабелязан. Легендата биткойн е като златото. Въпросът е кога цената му ще стане достатъчно висока, за да не си заслужава да се копае, каза Ясен Танев, експерт по кибер сигурност дигитално читалище Safer.
– Много хора ли ще загубят?
– Много хора губят в момента. Защото идеята е, че не искат да изпуснат влака като са видели големия ръст и се хвърлят в последния вагон, но не са проверили просто, че той не е закачен към композицията.
За всичко това, обаче, копачите на дигиталното злато не обичат да говорят. Намираме се в етап на нова златна треска, а какво ще се случи, когато биткойна достигне своя пик, предстои да видим.
