Микеле Коради е италиански младеж от град Падуа, който е роден в България с името Васко Колев Илиев. Изоставен е от биологичната си майка веднага след раждането.
След две години в институция, детето Васко е осиновено от италианското семейство Коради. Целият му съзнателен живот преминава в Италия. Родителите му са католици, които го възпитават в християнските ценности, учи в хубаво училище.
Купуват му кон, защото тези животни са страстта на Микеле и го записват на курсове по езда.
Майката на Микеле, Адриана Такия, смята, че първите две години на Микеле в дома за изоставени деца са нанесли отпечатък на целия му живот.
„Първото нещо, което си помислихме когато го взехме от институцията беше дали не е глух. Той не просто не разбираше нито една дума, но той не реагираше, не ни поглеждаше, когато му говорехме, защото никой никога не беше разговарял с него. Той дори не знаеше името си. Тези преживявания оказват влияние на целия му живот и на всичките му връзки с други хора. Той има трудност, той не може да разбере, когато някой го обича. Това е което създава трудност в целия му живот“, разказва Адриана.
С влизането му тийнейджърските години, животът на Микеле се подчинява на една единствена цел – да открие биологичната си майка.
„Не се чувствам италианец. Живея сред италианци, но имам българска кръв, имам циганска кръв“, твърди Микеле.
Семейството му никога не е крило от него истината за осиновяването, но никой от тях не знае коя е майката заради тайната на осиновяването у нас.
Обсебен от идеята да открие миналото си, Микеле къса връзките си със своите родители, приятели, учители, воден от едно единствено желание – да открие коя е жената, дала му живот.
„Когато открих документите за осиновяването ми веднага се запитах какъв човек, какъв „чужденец” е моята майка, какво е това име, от какъв етнос е. Искам да видя моята майка. В този момент искам да тръгна към нея, да я видя, пеша да тръгна , по всякакъв начин.“
Учителите на Микеле също са свидетели на нарастващото му желание да намери жената, която го е родила.
„Той ежедневно е подвластен на една единствена важна за него мисъл. Да открие майка си”, разказва учителката на Микеле от гимназията Берто Карла. „Той не възприема живота си такъв, какъвто е от момента, в който стана тийнеджър. Той беше обсебен от идеята да ги намери. И всеки ден продължаваше търсенето. Мисълта започна да става толкова значима за него, че се превърна в най-важното нещо в живота му. Мисля, че неговите майка и баща са много добри хора, те го обичат. Те са посветили целия си живот на Микеле. Той знае това, но за него това не е достатъчно.“
Психолозите, които работят с Микеле, съветват родителите му да направят всичко възможно и да открият биологичната майка, за да може осиновеното момче да сглоби липсващата част от пъзела на миналото си.
Когато става на 18 години Микеле и родителите му предприемат пътуване до България, за да открият майката. Но законът у нас, който пази тайната на осиновяването, прави тази мисия невъзможна. И в дома за изоставени деца в Плевен, и в общината отказват да дадат информация къде живее майката.
Когато се връща в Италия Микеле се влошава още повече и влиза в психиатрична клиника. „Лекарите ми казват, че имам болестта на изоставения“, споделя Микеле и ни казва, че приема медикаменти, за да крепи психиката си.
Две години след неуспешния опит да открие родителите си, една публикация на отчаяния Микеле във фейбук група на град Плевен е на път да преобърне живота му.
Там дават информация на Микеле за адреса на майката. Екип на bTV проверява информацията и открива жената, родила Васко. Оказва се, че Микеле има 11 братя и сестри и над 80 племенника в Бъркач.
Роден като Васко Колев Илиев от Бъркач, 20 години по-късно той се завръща като Микеле Коради от Падуа.
Повече вижте във видеото:
