У нас събития се провеждат на всевъзможни места като бивши зали за партийни събрания. За мнозина концертният живот се помещава предимно в клубовете.
Най-голямата сцена на закрито у нас е всъщност спортна зала. Дори теренът на Националния стадион „Васил Левски“ се превръща в сцена за най-големите концертни събития в цялата страна.
Но лесно ли се свързват артисти и публика? Имат ли нужда от сграда, за да се срещнат помежду си?
Тръгваме на път из „Сцените на България“.
Диана Иванова е председател читалището в мездренското село Ослен Криводол. Тя и още две жени от селото се опитват да вдъхнат живот на изоставената училищна сграда. Започват от нулата, но с ентусиазъм.
Преди 7 години Диана и семейството ѝ се местят от София в Ослен Криводол. За Читалището се грижи като за своя дом. То е и сцена на един от най-изявените самодейци в района на Ослен Криводол, но и за целия Северозапад. Той израства без родители, но с любимия инструмент до себе си.
91-годишният Георги Димитров свири на своята окарина от 12-годишен. Първата му окарина е купена от пазара в Мездра и е била зелена.
Изпълненията в читалището в Ослен Криводол като това на 91-годишния Георги са събитие за него и съселяните му. Сцените са много повече от място за тяхна изява. Там местните изграждат общност.
Читалището в Ослен Криводол е една от близо 3300 самодейни сцени от този тип у нас. Професионалните сцени в България на закрито са близо 110. 72 от тях са театрални зали, като 38 са под опеката на Министерството на културата, останалите са общински. Немалка част от тях са с необновена база, а други се радват на съвременни условия.
Местата за зрители в театри на закрито са близо 29600, което ги прави неконкурентни на големите спортни зали. Въпреки това оцеляват и привличат своята публика.
Целият филм „Сцените на България“ гледайте във видеото.
Автор: Станчо Станчев
Оператор: Стоян Митев
Монтаж: Калояна Климентова
Графики: Витали Варадинов
Продуцент: Веселина Петракиева
