Кой рисува в Лунната долина - човек отпреди 1700 години или съвременник от 20-и век? Спорът е между музикант и археолог и за него ви разказахме в bTV Новините.
Веселин Митев е бил там с длето и гайда преди 19 години и научи от „Фейсбук”, че творчеството му е обявено за артефакт. Неговият приятел - историкът и музикант Калин Йорданов, му написа закачлива бележка, изненадан, че е открил рисунката в репортаж на bTV отпреди 4 години.
„Да, аз нарисувах тези рисунки, те са цяла серия. Използвах рунически символи”, посочва Митев.
„Има много такива из целия свят рисунки, които са направени много по-късно и хората ги мислят за древни, алтернативни факти”, казва той.
„Не можех да не реагирам, те датират от времето на първата ни среща, когато го привлякох към група „Исихия”, заяви Калин Йорданов.
Вече четвърта година рисунката върху камък е част от експозицията на Историческия музей в Търговище. Скалата е пренесена на гръб от Лунната долина - силно пресечена местност край с. Богомолско, Търговищко. „Аз не се притеснявам от нищо, аз съм горд, че съм го прибрал”, казва уредникът в музея в Търговище Ангел Конаклиев.
„Непочтено е да се обижда музейната колегия и в частност археолозите, че едва ли не ние сме счупили камъка само и само да го донесем в музея”, посочи той.
Проф. Николай Овчаров не е стъпвал в Лунната долина, но от 2 години иска да започне разкопки в нея. „Ако това е оригинал, в което аз в общи линии не се съмнявам, това е голямо откритие за българската наука, за един много тъмен период от историята на Балканите - става дума за периода 5-6 век”, казва проф. Николай Овчаров.
Преди 19 години Веселин все още е студент по дърворезба.
"Бяхме група младежи от Германия и България, които седяхме две седмици на това прекрасно място. Ние се занимавахме с доста по-модерни неща, като артинсталации, видеопърформънси. Тези рисунки се появиха като плод на моето въображение в свободното време", категоричен е Веселин Митев.
Днес в музея в Търговище са убедени, че рисунката е от времето на готите.
Многобройните готски племена воюват с Източната и Западната Римска империя от 3-ти до 6-и век. През 4-ти век те получават статут на федерати и се заселват в четири римски провинции на Балканския полуостров, както и на територии извън неговите граници.
„Това е първият от варварските народи. Те са толкова много и толкова важна роля играят, че Рим е заставен да ги привлече като свои съюзници”, обясни историкът доц. Павел Георгиев.
Хипотезата на археолозите се основава на керамиката отпреди 1700 години, открита около антична крепост и град към нея. Археологическите структури в Лунната долина не са изследвани.
„В Предбалкана до края на североизтока има доста такива следи от присъствие на наследниците на въпросните малоготи, които са в някаква степен и участници в създаването на средновековната българска култура”, допълни доц. Георгиев.
И все пак кой рисува върху камъка - гот или българин, античен или съвременен човек?
А как авторът е използвал руните - писмените знаци на готите, с които в античността са извършвани и предсказания. „Руни и християнски символи, като кръста, комбинацията от тях, предполагам, че е подвело колегите. Контурът върху резбата на камъка е яркобял. Някои от руническите символи, които той е използвал, не принадлежат към готските руни”, допълни Калин Йорданов.
Според Веселин Митев в изсечените руни има закодирана музика. „Музиката е вплетена в тази история и когато излезе първият ми компактдиск с тази рисунка и самата нея съм я използвал като емблематичен знак", изтъкна той.
За бившия областен управител на Шумен Димитър Александров историята с рисунките в Лунната долина започва преди 13 години - като приключение.
"Ако са го правили 1997 – 98, ние сме ходили 6-7 години след това и те си изглеждаха по същия начин както сега, с лишеите, с патината”, твърди той.
Бившият областен управител на Шумен е запленен по мистичните знаци и е готов да се върне в долината заедно с Веселин Митев, за да открият истината - артефакт или фалшификат са рисунките.
„Има и на друго място изсечени руни, което аз ще запазя в тайна, и човекът, ако наистина ги е изсякъл, ще знае къде са”, каза Александров.
„Аз си задавам един друг въпрос - дали въпросният човек ходи по всички такива места и рисува, доколко той участва в създаването на една фалшификация, създавайки тези рисунки в границите на един археологически обект. Не знам как на три метра височина, в район, в който всичко е обрасло, би могло да се направи такова изображение”, коментира директорът на музея в Търговище Магдалена Жечева.
Преди няколко години доц. Павел Георгиев за първи път проучва находките. „Те бяха покрити с мъх, даже на места трябваше да се вдигне лишеят или мъхът, за да се проследи всяка”, уточни той.
Археологът изследва само надписа с руните. Прави три научни публикации и представя откритието си на международна конференция.
„Стигнах до убеждението, че това са гото-германски руни от периода на т.нар. старши руническо писмо, което се развива от 3-ти до 9-и век”, oбясни той. Археологът е категоричен, че нито за миг, и сега не се съмнява в тяхната автентичност. „Аз съм спокоен, че съм си свършил работата”, допълни той.
В Централната лаборатория за реставрация и консервация към Националния исторически музей всеки ден работят с артефакти от различни епохи. Попитахме ги древна ли е рисунката от музея в Търговище/
„Помислих си, че е твърде възможно и да е съвременна изработка, защото не видях следи от големи обрушвания върху резбата”, каза реставраторът Замфир Петров, като посочи, че с течение на времето следата от длетото се заглажда.
Дотук изяснихме, че рисунките в Лунната долина не са подложени на какъвто и да е анализ, нямат налепи, открити са над земята, а близката крепост не е проучвана.
Как археолозите датират артефактите, когато работят на терен, попитахме Диана Димитрова, която вече 20 години изследва погребалните обреди на траките.
„Рисунките да се открият заедно с някакво жилище, под пръст, камъни, тогава има по-голяма доза вероятност въпросните рисунки да бъдат синхронни със структурата около тях, но пак е въпрос на изследвания”, заяви тя.
„Често в един комплекс се откриват диахронни материали и най-късните дават датата на преставането на съществуването на този комплекс”, допълни Димитрова.
Проф. Николай Овчаров предлага експедиция до Лунната долина напролет. И независима комисия с участието на проф. Казимир Попконстантинов да сложи точка след въпросителната - артефакт или артобект са скалните рисунки.
„За мен това е доста странна история, не мога да бъда съдник в нея, но е факт, че находката е много интересна”, отбеляза Овчаров.
В световната археология има много моменти, когато бляскавите открития са оказват евтини сензации или обикновени фалшификати.
През 20-те години одески евреи докарват до самоубийство един от най-известните археолози. Соломон Райнах откупва от тях изключителна корона на скитските царе и я излага в Лувъра.
„Правят специална зала за тази корона на скитските царе, така стои 15 години, докато един студент се заема и открива, че една от сцените не може да бъде направена по времето, когато е датирана. Соломон Райнах е пред самоубийство, човекът изпада в депресия”, припомня проф. Овчаров.
Спорът около рисунките в Лунната долина ще продължи поне още няколко месеца.
„Това е една много смешна история, която граничи с тъжното. Съветвам хората да не клюкарстват толкова много, да не изпадат в крайности, защото всеки прави от нас грешки, затова по-скоро да говорим за символите, за появата им, за ценностната система”, препоръчва Веселин Митев.
