Корейският полуостров се намира на повече от 8 хиляди километра от България.От европейска гледна точка, Южна Корея е буквално на другия край на света.
За много българи обаче Сеул вече е втори дом, а животът там е техният съзнателен избор, за който не съжаляват.
Преди години Яна Лекарска спечелила стипендия да учи кинорежисура в Сеул. Вече е на финалната права, а филмите й печелят награди непрекъснато.
„Не очаквах така да успея да се впиша в атмосферата на университета. За мой късмет хората, с които уча, са много отворени и приеха мен и другите чужденци с отворени обятия. Моята голяма мечта е да правя кино, което да се гледа навсякъде, не само в Корея или България, и ако можем да работим заедно, това би било страхотно”, казва Яна.
Когато дошла, тя установила, че корейците са на второ място по самоубийства в света, въпреки че живеят на толкова красиво място. Затова първият й късометражен филм „Мостът” бил посветен точно на това. И започнала да търси причините за трагедиите на тези иначе толкова дисциплинирани и рационални хора.
„Причините са различни. Една от тях е, че в обществото в Корея е много важно да успееш, като критериите за успех са строго определени и покриването им е много трудно”, посочва Яна.
„Освен натиска за успех, сред причините е и че по-трудно общуват и споделя какво ги потиска. Мисля, че Корея все повече се отваря, макар и бавно, но се отваря”, допълва тя.
Българската общност в Корея е малка, но непрекъснато се увеличава. Вече близо 150 българи живеят и работят в Сеул. И се познават, защото има къде да се срещат – в българския ресторант „Зелен”.
Създаден от двама братя от София, той е като магнит и за българи, и за чужденци. А почти всички студенти от България са били сервитьори или бармани тук поне едно лято в живота си.
Единият от двамата братя, Михаил, е една от най-големите риалити звезди в Корея заради участието си в популярно готварско предаване.
Преди години канил в дома си много корейци и с изненада установил, че те са запленени от шопската салата, кюфтетата и виното.
„Казваха: Много ни допада, близо е до нашия вкус, дай да направим ресторант. И така на шега един ден направихме ресторант. Не очаквахме, че ще стане толкова популярен”, признава Михаил.
В предаването той е единственият чужденец, готви само българска кухня и така популяризира страната ни сред корейците.
В предаването всеки готвач трябва да импровизира и да сготви нещо само с продуктите, които намери в хладилника на някоя корейска знаменитост. Затова Михаил вече познава и посреща посланици, актьори, бизнесмени и спортисти.
„Абсолютният фаворит е шопската салата. Идват и ядат поне по три шопски салати”, разкрива Михаил.
В ресторанта освен него работят още няколко готвачи. Твърдят, че корейците вече харесват българската кухня, при това не само кюфтета, кебапчета и шопска салата. Свинско вретено и пиле със спанак са най-поръчваните и консумираните ястия, казва готвачът Пламен.
Васил също е от София. Преместил се в Сеул, когато бил само на 26 години. За да не му липсва родината толкова много, си е направил библиотека с български книги в ресторанта. Когато не готви, чете.
Така в ресторанта обясняват, че са си направили една малка България. Но не отричат, че понякога са жертва на носталгията. „Най-много от България ми липсва природата, приятелите, близките”, споделя Пламен.
Хърватският футболист Марин Оршулич, който доскоро играеше в ЦСКА, от няколко месеца също е в Южна Корея. Казва, че му харесва, но не е като на Балканите. Затова непрекъснато търси хора, с които може да си припомни родината.
Спортистите са на особена почит в Южна Корея. През февруари страната ще е домакин на зимната олимпиада и подготовката за нея вече тече с пълна сила. Строят се стадиони, ледени пързалки, олимпийски градчета и хотели. Всичко вече е на финалната права. Всички училища в Корея също участват в подготовката.
След по-малко от шест месеца обаче там ще отидат атлети от над 100 държави. Поканена е и Северна Корея.
„Не сме оптимисти за участието на Северна Корея в олимпийските игри. Ние обаче сме ги поканили да направим общ отбор и ще опитваме до край, до последно да ги убедим да се включим заедно. Нашият президент вече официално им предложи да направим общ отбор, но още няма отговор”, казва Сонг Да Йонг, пресаташе на комитета за Олимпийските игри.
Районът, където ще се проведат олимпийските игри, е много близо до границата със Северна Корея. Затова и мерките за сигурност по време на олимпиадата ще бъдат затегнати. Въпреки че всички твърдят, че не ги е страх, напрежението е буквално осезаемо.
„Все още Южна и Северна Корея са в състояние на война, няма подписан мирен договор. така че някъде в мислите, в подсъзнанието им я има тази мисъл. В повечето случаи те казват: Да, ние сме един народ с общо минало, но вече сме толкова различни, че едва ли бихме могли да бъдем заедно”, отбелязва Яна.
И докато северът и югът се раздалечават все повече, Сеул все по-често мисли как да се сближи с останалата част от света. Заради киселото мляко и розовото масло България е много популярна. През някои от последните години корейските туристи у нас надхвърлят 50 000 души. Оказва се обаче, че интересът ни е взаимен.
„Знам, че България е една от държавите, които корейците силно желаят да посетят. Интересуват се много от културата и историята ви. Според последните данни, с които разполагам, годишните посещения на българи в Корея вече са над 10 000, което е много добре”, подчертава кметът на град Жонжу.
Градът е един от най-древните и атрактивни градове в Корея. Кметът казва, че тъкмо те са считани за културната столица на страната. В стария град са съхранени едни от най-старите дворци, улици и традиции. А за да го посетиш, е желателно да си облечен в носия, която се нарича хан бо. Макар и на хиляди километри от Европа, корейците казват, че знаят много и за нея, и за нас.
Местните власти дори са проучили, че Пловдив е бил избран за европейска столица на културата и затова обмислят варианти за побратимяването му с град Жонжу.
И въпреки че са все по-отворени към света и технологиите, корейците продължават да помнят и мрачните периоди от миналото си. Войната със Северна Корея е само една от раните, които корейското общество не може да забрави.
Спомените за периода, когато Корея е била японска колония, обаче също не избледняват. И до днес в центъра на Сеул продължават протестите срещу Токио и отказа му да признае за експлоатацията на близо 200 000 корейки като „жени утешителки”. Този евфемизъм за сексуално робство е неприемлив за нас и настояваме за извинение, казват местните. Засега обаче такова още няма.
И докато кризата на Корейския полуостров се заплита и изостря, живеещите на него близо 75 милиона души продължават да са заложници на отношенията между Сеул и Пхенян. След последните изстреляни балистични ракети и шестия ядрен опит в началото на септември корейците живеят с ясното съзнание, че постепенно се превръщат в една от най-опасните точки на планетата.
