bTV Репортерите: Победоносци

"Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун. Императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. Напразно бил съветван и увещаван да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки.

Благодарение на силната си вяра, Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията." Из житието на Св. Великомъченик Георги Победоносец.

Много са чудесата в житието на Георги, на които и до днес се уповава нашата вяра, много са примерите за неговата храброст. Много са българите – войни, които носят името му.

В bTV Репортерите Габриела Наплатанова представя четири портрета на български военнослужещи, които носят името на светеца войн и имат своята вяра, изпитания и битки.

Георги Мянков е парашутист, подполковник от специалните сили на България.

Казва, че се е чувствал като победоносец винаги, когато е постигал някакви успехи в живота си и че в армията трябва да се възпитават хора, които имат свое собствено мнение и да го отстояват аргументирано.

Първият си скок с парашут е направил, когато е бил на 16 г. Притеснението му е дошло едва, когато се е отворил парашутът:

„Аз изпаднах в абсолютна тишина, нямаше дори птици и това, което ме притесни е, че не се снижавам. Тогава си помислих, че ако остана на тази височина, просто така да си вися, как ще ме свалят от близо 800 метра?”.

За случаите, в които е имало проблем по време на скока и всичко приключи нормално, Георги Мянков казва, че парашутистът веднага трябва да изпълни нов скок, за да може психиката му да се успокои, иначе страхът се наслагва.

Добрият войник е този войник, който се бие за кауза, казва Мянков.

„Каузата в никакъв случай не могат да бъдат пари, нито защита на някаква демагогия или теория. Кауза, разбирам, моята родина, моят народ, това, което обичам. Аз съм полагал клетва да защитавам своя народ и своята родина”.

Храбростта, според него, е способността човек да преодолее страха, който е нещо естествено, и да постигне някаква цел, която някога може да завърши със загуба на човешки живот.

Георги Генков е войник с две мисии в Афганистан.

Единственият му страх по време на мисии е бил страхът за близките. По думите му в армията всичко трябва да се подобри – и базите, и поделенията и възнагражденията. Трудно е един човек да върши работата на трима.

Отговорност е да си изпълним задачите и да се приберем по живо по здраво, каза още той.

Георги Филипов е пилот в изтребителна авиация.

Казва, че по време на полета човек няма време да се страхува, защото е ангажиран с много дейности, трябва да бъде концентриран и може би тогава забравя за страха.

На въпроса не се ли притеснява да се качи на машина от 89-та година, пилотът каза, че нашите техници са много компетентни и благодарение на тях самолетите все още летят, тъй като много от агрегатите по тях са удължени. Категоричен е обаче, че военната ни авиация има нужда от нов самолет.

Като пълноправен член на НАТО ние сме поели ангажименти и един от тях е е охрана на нашето въздушно пространство с така наречената мисия "air policing". За да бъдем напълно интегрирани и напълно боеспособни и в готовност, която НАТО изисква от нас, трябва да има нов самолет, който да бъде интегриран в тази система с повече техническо и информационно осигуряване, обяснява Георги Филипов.

Храбростта за него е способността на човек да поема отговорности и да отстоява своите решения.

Майор Георги Стоименов е пилот на военнотранспортен самолет „Спартан”, инструктор, летял е и на изтребител.

По-голямата част от съзнателния му живот е свързана с армията. Много време е прекарал на летището. Името и професионалният му празник съвпадат. Уверен е, че без вяра не се постига нищо.