В България е напълно законно да осиновиш, а след това да разсиновиш дете. Междувременно стотици деца с години остават извън регистрите за осиновяване и това ги лишава от шанс да растат в семейна среда.

Казват, че децата не избират родителите си, както и родителите не избират децата си. Освен при осиновяването. Там родителите могат да избират, а ако децата не им харесат, да се откажат от тях.

Това се случва с четири деца, израснали в дом. Те са две братчета и две сестричета, на които съдбата изпраща две майки. Родени и изоставени са от едната. Осиновени и върнати от другата. При живи родители и осиновители живеят в дом за изоставени деца – като сирачета.

Още при появата им на бял свят съдбата ги поставя пред изпитание – раждат се в проблемно семейство. По думите на биологичната им майка бащата на децата е тормозил и тях, и нея.

„Лош живот имах с този човек, избягах на първото, на най-голямото, оставих го, заминах си, нашите ми казаха не се връщай. Но аз викам айде заради детето, чакай да се върна, че може да стане човек – да не ме бие. О, човекът стана по-зле, човекът стана звяр”, разказва биологичната майка на децата. Тя продължила да ражда децата, защото не е имала пари за предпазни мерки.

„Когато чуждо семейство, в случая американско, реши, че иска да осинови дете, то не се свързва директно с организация в България, а минава през лицензирана такава в родната му държава. Ние виждаме семействата, които осиновяват, в деня на тяхното пристигане за първи контакт. Работа и функция на тяхната подготовка е на организациите, които им дават разрешително за осиновяване. А когато ние ги видим в деня, в който ги закараме вече при децата – за каква подготовка говорим? Те са вече на бойното поле”, казва Красимир Ганчев от българското сдружение-посредник при осиновяването.

След теорията в Америка е време за практика в България. Кандидат-осиновителите имат право на 5 срещи с децата, преди да вземат решение. След тези срещи и децата, и родителите дават съгласие. Осиновяването е факт. Фамилиите на децата са сменени. Американците дори споделят видеоклип в социалните мрежи, в който показват щастливата развръзка.

1 седмица по-късно неочаквано американското семейство се отказва от децата и ги връща при социалните.

Психологът Дора Прангаджийска, която също е осиновена, смята, че при тази процедура са допуснати много грешки. „Еуфорията и възхищението към семейството американци-кандидат осиновители е попречило да бъдат предоставена информация за реалните рискове. Много често осиновените деца тестват самите родители – дали ще ги обичат, ако не бъдат толкова послушни, не толкова изпълнителни – ако не отговарят на очакванията им”, смята Прангаджийска.

Оказва се, че съдбата на много от децата в институции е неясна. В момента в България има 4241 деца в домове. Само 2208 от тях са вписани в националния регистър за осиновяване. В международния регистър попадат още по-малко – 325. 

Стотици деца с години не се вписват в регистрите и това ги лишава от шанс за осиновяване. За тази практика организациите за международни осиновявания подават сигнали в прокуратурата.

„Когато четем историята на детето, се натъкваме на деца, които още от рождението си са изоставени. Те са вписани в регистъра на 10 години, 11 години, 12 години. И съответно си задаваме въпроса защо”, казва Красимира Натан, председател на Асоциация „Акредитирани организации за международни осиновявания”.

От Агенцията за социално подпомагане отричат това да се извършва умишлено, но признават, че има подобни случаи, защото родителите на децата ги посещават  от време на време.

„Не всички деца, които са настанени извън семейството, са вписани в регистъра за осиновяване. Това е така, защото за определени деца се осъществява работа по реинтеграция”, твърди Емил Тодоров от „Социално подпомагане”.

Тази процедура по реинтеграция продължава 18 месеца и дава възможност на биологичните родители да си стъпят на краката. Обикновено това не се случва и социалните предоставят възможност за нови 18 месеца…, а след това евентуално за още 18. Така децата растат без родители и без възможност да открият нови.

При нашите герои ситуацията е подобна – за 4 години биологичната им майка ги е посетила само 2 пъти. След като се разшумя покрай историята с неуспялото осиновяване, тя твърди, че си ги иска обратно.

В България разсиновяването е законно, за разлика от Германия и Франция, където е недопустимо. През 2016 г. у нас са били осиновени 556 деца. Други 326 са осиновени от чужденци. 

Когато децата не се вписват в регистрите с години, шансът им да намерят осиновители драстично намалява. Българските осиновители предпочитат деца на възраст между 1 и 2 години. За деца над 10-годишна възраст единственият шанс е осиновяване от чужденци.