Броят на доброволците и хората, които искат да помагат расте, показва проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 2016 и 2023 година. Приблизително 1 милион и 900 хиляди души са се включили в различни акции. Повече от 10 години обаче се очаква Закон за доброволчеството.
Доброволчеството е важна човешка проява за всяко едно общество. То стъпва на желанието да помогнеш на човек до теб или там където има нужда. У нас има различни форми на доброволчество. Част от организациите развиват целогодишна дейност, но години наред не се приема закон, който да уреди и подкрепи доброволчеството.
„За момента има внесени три законопроекта, които са разгледани на първо четене в Народното събрание. Нужен ли е такъв закон? Според мен е да. Защото виждаме, че хората в България са добри и си помагаме“, казва Надя Шабани от Българския център за нестопанско право.
„Идеята на един такъв насърчителен закон е как да помогнем по-често да го правим, по-лесно да го правим и да станем повече. Ние вярваме в това, че един добър насърчителен закон ще увеличи доброволческото движение в България, да сме солидарни помежду си и да си помагаме. Трите законопроекта имат добри идеи“, добавя тя.
Приемането на Закон за доброволчеството подкрепя и председателят на социалната комисия в Народното събрание Деница Сачева.
„И е нужно да има регламент, който всъщност пази както самите доброволци, така и хората, за които дейността на доброволците е предназначена. Разбира се, това е изключително важно и за самите организации, които се занимават със социални дейности, с благотворителност или с други активности, които изискват доброволни усилия, защото самите организации също трябва да могат да защитят своя авторитет и да носят отговорност за доброволците“, коментира депутатът от ГЕРБ.
За разлика от моментни доброволчески акции или тези свързани с бедствия и аварии, сдруженията с целогодишна дейност се сблъскват с редица проблеми.
„Нещо, което ние правим и все още не е регламентирано със закон е да изискваме специални документи за всеки ментор доброволец, тъй като все пак се работи с рискова група, младежи в риск. Изискваме свидетелство за съдимост, което само по себе си нямаме право да искаме. Ако не бъдем подкрепени от такъв закон, реално хората биха могли да ни отказват и съответно да не встъпват като доброволци точно защото няма общи изисквания за работа като доброволец с рискова група“, казва Гергана Йорданова от Сдружение „Плюшено мече”.
Неправителствените организации се притесняват дали с такъв закон няма да се стигне до голяма административна тежест.
„Имаме едно сериозно натрупано разочарование, че когато има една насърчителна мярка, на практика накрая тя се превръща повече в административна тежест вместо да помага. Аз го разбирам това притеснение“, казва Надя Шабани от Българския център за нестопанско право.
„Аз не мисля, че ще има такива административни трудности. Запозната съм с трите законопроекта и смятам, че за административна тежест не можем да говорим. Още повече, че при съвременните реалности, в които всичко може да става чрез информационни системи, е въпрос наистина на доста лесна и бърза процедура по регистрация на самите доброволци, така че да има все пак базова информация за тях, а също така и в определени случаи да може да се извършва необходимото обучение“, обяснява Деница Сачева.
Важна част от дейностите на неправителствените организации в сферата на доброволчеството е работа с хора, които се нуждаят от помощ, което е не просто отговорност, но изисква и подготовка.
„Ако говорим за помощта при бедствия, при аварии или ако имаме специфични казуси, свързани с здравни проблеми или социални дейности, не можем да си позволим да работим с хора, които не са добре обучени“, добавя Сачева.
Според Българския център за нестопанско право идеята е доброволците да имат повече време за своята дейност.
„Все пак хора, които се ангажират целогодишно с доброволчество, на първо място да речем, да имат възможност техните работодатели да им дават брой дни отпуска за това, че те правят доброволчество. Това би било прекрасно, защото ние се огъваме по интегралните посоки на живеенето, за да можем да откраднем време от нашия живот, за да го инвестираме в тази повече от благородна кауза“, отбелязва Петя Йосифова Хънкинс, хореограф в театър „Алма Алтер“.
Според Надя Шибани от Българския център за нестопанско право българите са добри и имат желание да помагат.
„Преди една година се направи национално проучване сред над 1000 респондента коя е основната пречка на българите да доброволстват повече. Водещото беше липсата на информация къде да отидат и да се включат в доброволческа акция. Въпросът е да знаеш къде има нужда от теб в момента. И ако има организации, които да правят само това, тогава ние ще имаме много повече кампании, ще ги виждаме, ще са достъпни. По-лесно и по-дългосрочно ще може да бъдем ангажирани в това“, смята тя.
Интересен пример е целогодишната работа на Българската хранителна банка. Според изпълнителния директор Цанка Миланова работата отдавна стъпва на ясни регламенти, но все пак това не стига.
„За една календарна година обслужваме дарена храна между 300 и 450 тона. За миналата година, например над 431 000 килограма сме спасили - храна, която е дарена. Ние имаме голяма мрежа от организациите, вече наброяват над 280 в цялата страна. И отново за миналата година тази храна е била преразпределена на време до хора, които наброяват над 83 000 души“, казва тя.
„За нас като първопроходци в спасяването на храна е изключително важно работата ни да бъде ясно дефинирана и за нашата конкретна дейност това е факт отдавна. Но тъй като доброволците са много съществена част от това, което правим и без доброволческа помощ обичайно не можем да се справим с толкова големи обеми, очакваме с нетърпение законодателят да финализира този процес. Не разбирам по каква причина този процес се проточи толкова много години“, добавя тя.
Според Деница Сачева освен работодателите да признават доброволния труд, трябва у нас да се изгради и култура на доброволчество.
„Една култура на това да искаш да допринасяш, защото смятам, че България в момента страда от твърде много индивидуализъм, а това да искаш да бъдеш полезен на обществото, трябва да бъде елемент не само от доброто възпитание, но и от културата на общо живеене“, добавя тя.
„Доброволчеството е нещо, което е важно за всички организации, независимо дали се занимават със спасяване на животни, деца, които са в трудно положение, възрастни хора или някоя друга тема, защото това е нашият основен инструмент. Събираме хора да правим заедно добро“, коментира Надя Шабани от българския център за нестопанско право.
„Абсолютно е в нашите ръце и в крайна сметка ние сме народът, който живее на територията на държавата, така че въпреки нея трябва да присъстваме на места, на които тя отсъства. Добротата зависи от всеки един от нас. Ако успеем да дарим време и желание да помогнем на някоя кауза, без значение дали е за деца, животни или набиране на средства, то тогава какво по-хубаво от това“, смята Гергана Йорданова от Сдружение „Плюшено мече”.
По думите ѝ голяма част от хората, които отричат неправителствените организации всъщност не са запознати с тяхната дейност.
„НПО-тата са точно тези организации, които насърчават добротата на много нива. Така че апелирам хората да се запознаят с нашата дейност и да не отричат с лека ръка едно добро, което може да бъде случено“, призовава тя.
Според Мануела Иванова от Фондация „Герои на Времето” доброволчеството запълва доста дефицити. Но възможна ли е една идеална демокрация без нужда от доброволци?
„Това няма да елиминира нуждата да бъдем човеци, да си помагаме и да действаме като общност. Много се говори за приоритетите на държавата и за това какво трябва да се случи с нашето общество, какво държавата трябва да направи. Много често тези приоритети изобщо не съвпадат с приоритетите и нуждите на малките общности, казва тя.
„А тези малки общности се познават, когато хората участват и са въвлечени в проблемите на съседа, на съседния квартал, на семейството, на приятеля, на детето ти дори. Ако сме въвлечени в тези процеси, тогава обществото ще е по-добре. Защото абсолютно съм убедена, че не съществува вариант на Вуте да му е зле и ние да сме супер“, добавя Мануела Иванова.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
