bTV Репортерите: Как се променя езикът?

Около 3000 нови думи са навлезли в българския език за последните 20 години. Някои - през все по-бързо развиващите се технологии, други се налагат като мода. Дали така българската реч се обогатява или се замърсява? Дали поколенията вече говорят помежду си без да се разбират? И как се променя езикът ни?

Срещаме ги в библиотеката на Софийския университет. Вергиния е пенсиониран учител, а Емо тъкмо е започнал 7-ми клас. Две поколения, разделени от няколко десетилетия. Отправяме им предизвикателство - знаят ли думите, които поколението на другия използва? Ето как се справи Вергиния:

- Какво е инфлуенсър?
- Това са обикновено млади хора, които търсят много харесвания, последователи в социалните мрежи. Ако се не лъжа, аз така го разбирам.
- Знаете ли какво е плейлиста?
- Не съм много сигурна, не...
- Какво означава глаголът буквам?
- Как? Буквам? Това е архаична дума сигурно? Не, не мога да отговоря.
- Кои са френдовете?
- Приятелите...
- Кога казваме, че нещо е куул?
- Когато е хубаво. Прекрасно, хубаво"

3 от 5 за Вергиния. Наред е Емо, на 13 години.

- Какво е хоремаг?
- Не съм я чувал, нито знам значението... Звучи ми като множество от хора, като много хора, но не, не съм я чувал.
- Какво е комсомол?
- И него не го знам, няма идея...
- Какво е кобилица?
- Не е ли вид животно? Нещо като кон, магаре... Животно, което използват за превоз на багаж и такива глупости...
- Какво е софра?
- Ъъъ, нещо като трапеза? Да, трапеза.
- И знаеш ли какво означава глаголът сборувам?
- Ами може би от сбор, събиране на хора, някъде да се събират...

2 от 5 за Емо. Но към тях ще се върнем след малко....

В Института по български език към Българската академия на науките подробно изучават всяка нова дума и промяна в езика ни. Наблюдават две основни тенденции в последните години - първата е навлизането на много чуждици чрез технологиите, предимно на английски език.

"Думата съпорт вместо подкрепа - какво дава тази дума на българския език? Думата провайдър вместо доставчик, снабдител. Думата ивент вместо събитие... Много хора употребяват тези думи, не защото те казват повече, не защото са по-точни и по-ясни, и смислени от българските, а точно заради тази криворазбрана мода, от едно снобско маниерничане, защото има хора, които си мислят, че ако наводнят езика си с чуждици, те ще изглеждат по-умни, по-ерудирани, по-образовани, обаче, мили хора - точно обратното е", коментира гл. асистент доктор Кристияна Симеонова от Института по български език при БАН.

При другата водеща тенденция стари и познати думи придобиват ново значение.

"Например съществителното облак и прилагателното облачен, но не в географски, а в компютърен смисъл на тази дума като облачно пространство, технология, нещо за съхраняване на данни. Думата сезон не като географско понятие, а като сезон на сериал. Това не е нова дума, това е ново значение", обясни гл. асистент доктор Кристияна Симеонова.

Менци, хурка, вретено - това пък са примери за думи, които са излезли от употреба в ежедневието ни и постепенно отпадат от езика, но те остават запечатани в книгите. А новите думи описват новото в живота ни.

"Появяват се във връзка с развитието на обществото, с новите технологии, бурното развитие на нови знания. Но аз искам да кажа, че няма език, който да е изчезнал заради появата на чужди думи в него. Те не могат да застрашат националната самобитност на който и да било език. Език без чужди думи няма", каза още гл. асистент доктор Кристияна Симеонова.

Модерно е обаче и да се пише правилно. Около 40 хиляди посещения на ден отчита сайтът с търсачка за правопис "Как се пише?" Създателката му Павлина Върбанова забелязва известна мода в интереса към езика.

"Някои думи станаха актуални във връзка с епидемията. Например специално се наложи да напиша как се пише дезинфекцирам или дезинфектирам, тъй като получих няколко такива въпроса - това са дублети и могат да се използват, нека да го кажем на зрителите. Популярен стана изразът "Всеки сам си преценя" и много четена е публикацията как е правилно - преценявам или преценям. Самата употреба на тази некнижовна дума преценям би трябвало да подскаже на хората, че "Всеки сам си преценя" не е валидната позиция в днешно време, защото не всички сме компетентни сами да си преценяваме", каза Павлина Върбанова, създател на "Как се пише?".

И още една промяна - въпросът за пълния и краткия член вече не е най-задаваният.

"Мога да ви кажа коя е най-често отваряната и четена публикация в сайта - това е как се пише „не знам“, слято или разделно. Уви, много често срещана грешка, доста хора пишат не знам слято, а не разделно, както е правилно", добави Павлина Върбанова.

А езикът се променя все по-бързо, казва тя - ако речта на 30-40 годишните днес не се различава толкова от тази на родителите им, то речникът на децата им в много по-голяма степен е различен от техния.

"Езикът винаги се променя така, че да съответства на комуникативните нужди на хората. Нищо от това, което се случва в езика, не е обезпокоително за мен. Макар да се говорят апокалиптични неща понякога, езикът се развива така, че да го използват хората като ефективно средство за общуване, защото в крайна сметка е точно това - средство за общуване", допълни Павлина Върбанова.

Но как започва всичко? Ако днес отгърнем книга на няколко столетия - ще разберем ли какво пише в нея?

"Езикът е сравнително устойчиво явление. Дори, ако отгърнем Лондонското четириевангелие например ще можем да прочетем надписите на титулната страница за царицата, за царя. Ако отгърнем Манасиевата хроника - по същия начин. Което показва, че дори за 700-800 години езикът с малко се е променил и е сравнително устойчив. Разбира се, в последните години динамиката е далеч по-голяма", отбеляза Росен Петков, изследовател на книгата като артефакт.

Реално първата книга на близък до съвременния български език, която звучи разбираемо, е "Рибният буквар".

"Тук Петър Берон дава азбуката, българската, главни и малки букви, различните имена, съществителни и т.н. И букварът е една малка енциклопедия, защото в него, освен неща свързани с езика, има и басни, и малко биология, и малко география. Книгата, която застопорява нормите в българския език и която служи като основа за по нататъшното му развитие, това е Цариградската библия от 1871 година, в съставянето на която участва П. Р. Славейков. Тя допринася с това, че, бивайки издадена в един голям тираж, говори се за около 20 хил., разпространявана по много различни начини, включително по панаири, тя попада в почти всеки дом. По този начин, четейки Библията, всеки българин придобива представа за лексиката, граматиката и се получава едно единно разбиране за нормите на нашия език", каза още Росен Петков.

Оттогава до днес нормите не са се изменили съществено, но езикът следва други правила.

"При всички случаи може да се каже, че езикът е едно живо нещо и ние не трябва да бъдем прекалено консервативни и да отричаме промените".

Филолозите казват, че езикът се променя всяка минута. Новите предмети трябва да бъдат назовани. Старите се забравят. И това са тенденции далеч извън родния език.

"Всички тези неща, които изчезват от нашия бит, следват логиката, че и думите, които ги назовават, ще минат в една периферия, ще ги срещнем в исторически романи, приказки, докато експанзията на новонавлизащите думи ни се струва като едва ли не военна агресия. И в ситуацията, в която се намираме, се опитваме да залеем езика си с дезинфектант. Можем ли да дезинфекцираме езика си - това е кауза пердута, това е обречена кауза. Ако една дума, има нужда от нея в езика - тя ще се наложи. Ако има хора, които я употребяват - тя ще се наложи. И езикова полиция, дайте да бием хората, които използват чужди думи, просто тази стратегия не действа", коментира доц. д-р Надежда Сталянова от катедрата по български език на СУ "Св. Климент Охридски".

А как се стигна до тук? Мода ли е това или умишлено търсен резултат?

"Представете си ситуацията на един млад човек - в училище от ранна детска възраст му казват, че трябва да учи чужди езици, защото ще му трябват... Всеки работодател изисква от служителите си владеенето на чужд език. През целия му съзнателен живот сме му втълпявали на този млад човек "Учи чужд език!" и това е големият грях на нашето общество - че сме издигнали на пиадестал познаването, овладяването на чуждия език", добави доц. д-р Надежда Сталянова.

И все пак усилия трябва да правят, защото скоро доброто познаване на родния език може да се окаже важно преимущество. 

"Българският език не е само езикът на Ботев, Вазов, Каравелов. Българският език е този, с който ние си служим всеки ден. Работодателите обаче никъде не дават изисквания за владеене на роден език. Няма изпит за владеене на български език, докато ги подлагат на жестоки тестове за владеене на чужд език. Моята прогноза е, че все повече ще се ценят такива хора - може би ще бъдат малко, но се надяваме да бъдат силни", отбеляза доц. д-р Надежда Сталянова.

А какво стана с нашите герои от различни поколения? Поставени в свои води, те се чувстват много по-комфортно. Ето как се справи 13-годишният Емил:

- Какво е инфлуенсър?
- Инфлуенсър е човек, които забавлява хората в интернет, получава лайкове, последователи...
- Какво е плейлиста?
- Сбор от песни, папка от песни.
- Думата, която нея най-много я затрудни - буквам?
- Може би от английски чета, нещо с това, но не се сещам и аз...
- И кои са френдовете?
- Приятелите.
- С тях куул ли е?
- Да, кул е готино, суперско, яко.

А ето и отговорите на пенсионираната учителка Вергиния Иванова:

- Хоремаг?
- Хоремаг е пивница, кръчма, заведение, където се сервира алкохол, събират се мъже...
- Комсомол?
- Младежка организация от близкото минало.
- Обясни на Емо какво е кобилица?
- Емо, в стари времена са отивали на изборите и са наливали вода. И това е не дъска, но извито от дърво и от двата краища се закачат менците, котлите и така девойката носи водата до вкъщи.
- Той успя да се сети и обясни какво е софра?
- Да, трапеза, справи се там.
- Сборуване?
- Събиране, от сбор"

Оказва се обаче, че „буквам“ е дума между поколенията им, която и двамата не използват. Но макар да имат разминавания - приликите са много, много повече.

"Случвало се да съм с роднина и да употребя нова дума, от английски, и се замислям как се е променило, как вече говорим почти български, почти английски и да, замислям се", каза Емил Ангелов на 13 години.

"Притеснява ме, че продължават да използват някои много паразити, думи без никакво информационно съдържание. Значи, викам, човек - това ме притеснява. Но няма как да го върнем времето. Това е тяхното време, времето на технологиите", отбеляза Вергиния Иванова.

Попитахме как се променя езикът ни? Отговориха ни - по-бързо от преди, следвайки световните тенденции и пътищата, които прокарват най-младите. Останалото е въпрос на лично усещане.

"От хегемонията на английския език няма да се спаси не само българският, но и всички славянски, а може би и неславянските езици. Но трябва на тези англицизми да се разбере - кое, какво, защо и докога? А не да превърнем нашия език от средство за комуникация в нещо абсолютно неразбираемо".

„Езикът съществува, за да можем да обменяме мисли, знания и, докато той ни служи за тази цел, нямаме особени основания да се притесняваме"

Умението да се говори на роден език и то не само да се говори, но да се борави с него така, че да можем да постигане целите, да убеждаваме, защо не и да манипулираме някого фино и деликатно, това умение ще започне да се цени все повече, защото ще става все по-рядко".