Всяка година десетки деца са отвлечени от родителите си. За 2014 г. над 55 деца са преминали държавната ни граница без съгласието на майките или бащите си.

Само от началото на тази година 12 родители водят битка за връщане на отвлечените им зад граница деца от другия родител. 

Това са изтерзаните гласове на родители, които се надяват поне да чуят гласа на детето си. Или такива, които са имали щастието да ги прегърнат малко, след като са ги изгубили. На чия страна е законът?  И какво означава за един родител да бъде разделен от детето си?

Деница и съпругът и Ищван се запознават преди 5 години в Ливан. Той е унгарски гражданин, но има и американски паспорт. Работят заедно в оркестър - тя свири на арфа, а съпругът и на валдхорна. Преди 2 г. в живота им се появява и дъщеря им - Емма. Малко след раждането на детето обаче нещо в отношенията им се обърква.

„Много е особен изборът на съпруг на една жена до 30 години и една жена, която минава 30 години, която е сама в чужбина и започва да се отчайва”, споделя Деница Димитрова.

В Ливан отношенията им се влошават. Карат се постоянно. Ищван решава, че Деница трябва да напусне работа и да тръгне с него и детето към Унгария.

„Ние дойдохме в България с намерение да прекараме няколко дни тук. Реших, че моето единствено спасение е България, ако можете да ме разберете. Защото така се случи, че той е унгаро-американец, аз съм българка, ние живеем и работим в Ливан, там е родено детето ни. Просто при така стичащите се обстоятелства от нашия брак вече не знаех коя страна и чия юрисдикция щеше да има права законови над детето”, допълва майката.

В България нещата стават още по-сложни. Надеждите на Деница се сблъскват с реалността.

„Аз съм видяла много страшни неща в моя живот включително смъртта на двамата си родители, но искам да си призная, че периода преди раздялата ми с този човек, аз за първи път бях изплашена от човешко същество, аз просто изпитвах страх.”

Деница решава да заведе дело за домашно насилие срещу съпруга си,  подава и молба за развод.

„Миналата година с бяг избягах от дома на баща ми, където бяхме за няколко дни със съпруга ми и случая тогава на тази дата просто наподобява криминале. Но за съжаление тези неща се доказват много трудно, защото когато няма свидетели и когато тези хора проявяват тези черти от характера си само между 4 стени, тогава е моята дума срещу неговата”, добавя тя.

При развода съдът дава родителските права върху Емма на майката. Ищван има право на срещи с дъщеря си. Но на една такава обичайна среща между баща и дъщеря той изчезва с детето.

 „На 1 август се състоя среща инициирана от брата на съпруга ми, който е дошъл от Америка, каза ми, че е буквално е за един ден в България и иска среща с Емма. Аз се явих на тази среща, където бяха съпруга ми, неговия брат и баща им”, разказва тя. По думите й срещата е била насрочена нарочно, за да я заблудят. „Детето е изключително активно, тя не се спира за секунда това не е коте, което можеш да вържеш до себе си и просто е изчезнала за секунди от погледа ми. Според гранична полиция доклада, който ми връчиха за извеждането на детето. То беше отвлечено в 10 часа, в 12:30 те са минали гранична полиция контрола.”

След изчезването на Емма, Деница се обръща към всички институции. Разбира, че делото за развод , което съпругът и е завел в Унгария вече е приключило без тя да подозира. И не само това - той е спечелил привременни родителски мерки, без право майката да вижда детето. Получава се парадокс - българския съд отсъжда в полза на майката, а унгарския в полза на бащата. След като е уведомен за това решение, българският съд се отказва да бъде компетентен по делото. В резултат на това са извадени лични документи на детето, с които то е изведено извън граница.

Заедно с малката Емма са разделени повече от 2 месеца. Дават й да я вижда само чрез видео разговор, но при едно условие, да не говори с нея на български.

„В началото се забелязваше недоумение в нейното поведение, разочарование, че не бях до нея.  А вече с течение на времето се забелязваше отчуждение. Аз вече просто не бях фигура, която фигурираше в нейния живот”, споделя майката.

Деница е една от малкото майки, които имат късмета да върнат детето си само след два месеца. Много родители чакат с години дори, за да чуят гласа на своето дете. Тя споделя, че първата й реакция когато се е прибрала е била като, че не е у дома.Тя обаче отишла при арфата – музикалният инструмент за нея е бил асоциацията с дома.

„Направихме едно обжалване тук и едно обжалване там. Тамошното беше на по-висшата инстанция, които на 21 септември се десезираха, защото са некомпетентни и не може да има такъв режим, който да нарушава връзката родител -дете и да не позволява тази връзка да се запази”, посочва адвокатът Йорданка Бекирска.

„След 15 минута след издаването на решението на унгарския съд, което беше предадено и на Ищван, веднага отидохме в полицията. Унгарската полиция веднага предприе мерките, но докато стигнем до полицията, бащата вече беше отново взел детето и се беше насочил към австрийската граница. По джипиеса на телефона беше засечен малко преди Будапеща и оттам нататък ние седяхме и чакахме”, коментира Николай Николов. Около 19 ч. вечерта в събота позвъниха от полицията и ни помолиха да отидем на адреса, на който живее Ищван и да приберем детето, което беше нещо кошмарно, беше екшън.

Калоян Милев има син на 4 години- Никола. Заедно с жена си Теодора живеят заедно до преди 50 дни, когато тя изчезва със сина му. От тогава той не е чувал детето си, не знае как е. Разбира по нещо за местонахождението на сина си единствено от данните на Интерпол.

„Нямам контакт с него от 2 септември. В последно време настъпиха малко емоционални промени в съпругата ми и в един момент усетих, че тя има желание да замине нанякъде. Многократно ме молеше да пусна детето. Преди това беше на почивка с майка си на далечна екзотична дестинация. Върна се с желание да покорява света”, споделя бащата.

Притеснен от факта, че съпругата му иска да замина заедно с детето, Калоян изважда забрана детето да преминава границата. Тогава майката настоява Калоян да пусне малкия Никола поне на море- във Варна. При издадената забрана Калоян не се усъмнява, че може да изчезне.

„Купува си два билета, единият за София, другия за Истанбул и казва - аз отивам към София и те й казват - да влезте, не се иска декларация. Къса билета и излита за Истанбул”, описва схемата Калоян.

Според данни получени от Интерпол Никола и майка му се намират в Буенос Айрес. След Истанбул минали през Амстердам, а от там в САЩ. Опитали се да летят и за Хонг Конг.

„Тя може да иска да отиде на мисия до Марс, но остави детето. Това дете всяка сутрин като ме хваща, че излизам тихомълком сутрин за работа, тича и казва: Тате, много те обичам”, категоричен е той.

Следващият ни герой не иска да показва лицето си, нито да споменаваме истинското му име. Твърди, че ако го сторим това би повлияло делото , което тече в момента, както и на работата му. Ще го наричаме Джеймс. Той е от Австралия преди години заедно с жена му се установяват в родната й България. Но и тази история завършва с развод.

„При развода ни получихме споделени родителски права, което означаваше, че мога да виждам детето си всеки уикенд и повечето от празниците. Връзката ми с нея беше много добра. Тя прекарваше повече време с мен от колкото с майка си”, разказва той.

В живота на съпругата му Жанет се появява друг мъж и му ражда дете. Казва, че бившата му съпруга винаги е мечтаела да живее в чужбина, но по това време Джеймс се устроил добре в България и е против идеята дъщеря му да заминава да живее другаде.

„Детето ми е на 11 години и ще направи 12. Осъзнах проблема, защото майка й искаше да замине отвъд океана с приятеля си. Очевидно аз бях против това, защото ако тя заминеше, аз нямаше да мога да виждам детето си.”

Джеймс иска да обърне внимание на синдрома на отчуждаване, който се получава в резултат на манипулиране от страна на единия родител. Това според психолозите се е случила и на неговото дете.

Заради резултатите от психолозите съдът променя родителските права на детето. При тези обстоятелства съпругата му Жанет може да замине с дъщеря му Галина против желанието на баща си. И се местят в Италия.

„Системата в България разби връзката с дъщеря ми и тя е в голяма опасност, защото синдромът на отчуждение влияе на отношенията й с хората и с другите деца и влияе и на начина на мислене”, заяви той.

Бащата не е имал контакт с нея около година, а когато я види тя се държи агресивно. „Аз съм силен човек, направих всичко възможно и научих много. Научих, че животът е труден, защото никой не те уважава.” Когато обичаш толкова много детето си, не се интересуваш, правиш всичко възможно

Юристът Николай Николов обръща внимание, че въпросът е да има споделено родителство и детето да не изпитва липсата нито на майката, нито на бащата.

„Те се карат пред детето и то се чуди на коя страна да застане. Това обърква децата, създава несигурност у тях, която по-нататък като големи и зрели хора, те имат своите проблеми, които датират от ранното детство”, допълва адв. Бекриска.

Деница Димитрова е категорична - както и да е облечено едно законово решение, какъвто и документ да има, това просто не е начинът. Калоян  Милев също: „И в Амазония да отиде, аз ще го намеря.”

Джеймс заяви, че в същата ситуация не би отделил детето от майката. Всяко дете се нуждае от двама родители.