Той създава конкурса "Мис България", за да рекламира козметиката си. Те са причината на тази малка, скъпа пудриера да пише "Произведено в България". За него и продуктите му Елисавета Багряна пише рекламни лозунги и афиши. Преди век България става световна сила в парфюмерията и козметиката, а те са причината за това. Ще ви разкажем три истории за успеха... с аромат на парфюм.
Родът Папазови или Папазоглу са първите, които превръщат занаятчийското произвеждане на розово масло в индустрия още преди Освобождението. Те мислят мащабно, използват контактите си и успяват да се наложат първо у нас, а скоро и в чужбина.
"Постепенно в 80-те, 90-те години вече след Освобождението те установяват изключително широка мрежа в емблематични европейски световни столици, като постижения от директен пласмент в Париж, Лондон, Петербург, Виена, Марсилия, Ню Йорк се считат едва ли не като нещо нормално", обясни Момчил Маринов, директор на Исторически музей "Искра" в Казанлък.
"В определен момент бизнесът им толкова се разраства, че те произвеждат около 200 000 мускала годишно. За сравнение големите световни фирми по онова време са употребявали 80 - 90 000 мускала годишно. Така че тяхното производство е можело да задоволи редица големи фирми и те са изнасяли в Европа и извън Европа мускали с розово масло", каза Росен Петков, изследовател на книгата като артефакт.
Върхът на империята поставя Антон Папазов - със солидно образование, парите и примера на предците си, през 1892 г. той създава Първата парфюмерийна фабрика у нас.
"Емблематично е, че още в началото на първото Пловдивско изложение, предшественикът на Пловдивския панаир, който представлява много сериозен успех за нашата млада държава тогава, през 1893 г., още тогава Антон Папазов печели един от златните медали на изложението, като създава Първата българска парфюмерийна фабрика", отбеляза Момчил Маринов.
Папазов пръв осъзнава нуждата от цяла завършена козметична серия от продукти, както и силата на това да предлагаш луксозни стоки.
"Парфюмите са имали изключително добър дизайн, стъклата се внасяли от Австрия или Франция и се правели от чуждестранни дизайнери, етикетите били луксозни и цветни и са се печатали у нас. Цялостното оформление на витрините е било особено грижовно и Папазов е известен с това, че за първи път започва да обръща внимание на брандирането на продукцията", обясни Росен Петков.
"От рода на дамски кремове, помади. Сигурен съм, че малко хора знаят, че той е първият производител на фиксатор за мустаци - всички се сещате и от снимките на нашите предци се вижда, че те са с едни оформени мустаци, признак на мъжественост и задължителен атрибут тогава", допълни Момчил Маринов.
Папазов бързо разбира, че за да има успех, трябва да развива и обществена дейност - става крупен дарител, участва в много инициативи и светски мероприятия. С идеята да популяризира продуктите си, той е сред инициаторите на конкурса Мис България.
"Победителките от конкурса той ги кани да дадат своите имена на негови продукти, така че например първата победителка - Люба Йоцова, има козметична серия с името "Люба". По този начин Папазов развива и маркетинга и наистина организира едно много професионално производство", заяви Росен Петков.
Бизнесът на Антон Папазов го надживява. Той умира преди Втората световна война, а после всичко е национализирано.
"Някои от национализираните предприятия продължават нишата, продължават бранша, който е изграден до тогава. Според някои изследвания създадената Първа българска парфюмерийна фабрика е предвестникът на "Ален Мак" - едно от най-известното и може би най-известното козметично предприятие в годините на социализма", коментира Момчил Маринов.
Наследниците на Папазов отдавна не са свързани с козметичната индустрия. Те са пръснати из България и света, а сред най-известните му потомци е мореплавателят Дончо Папазов.
Никола Чилов
От малкото родопско село до най-големите химически заводи на Балканите - такъв е пътят на Никола Чилов, чиито козметични продукти бяха сред най-продаваните у нас до преди няколко десетилетия. Чилов също е добре образован. Жени се в Цариград за дъщерята на търговец и през 1914 г., основава малка фабрика за изкуствени торове до Костинброд.
"Много мащабно е било неговото мислене - за опазване на средата, защото той започва буквално с отпадъчни продукти първите си производства. Не случайно е избрано мястото - близо до жп линията, която тогава е била трета по стокооборот в България", обясни Русанка Колева от Читалище "Иван Вазов" в Костинброд.
"Той разширява много бързо производството на тази фабрика и тя има в определен момент 600 работници и 11-12 цеха, в които се произвеждат различните продукти", каза Росен Петков
"Неговата фабрика изнася за САЩ, Англия, Германия и Япония. Продукцията, произведена тук, в Костинброд, е била познавана и търсена в целия свят", заяви Александър Ненов, зам.-кмет на Костинброд.
"Неговият сапун "Петел" се помни от нашите баби. Той просъществува даже след войната - "Петел" като по-прост сапун, а "Идеал" като козметичен, с по-високи качества", допълни Росен Петков.
Чилов изгражда истинска империя, но гръбнакът са работниците му - за тях построил детска градина, училище, фондови жилища, трапезария.
"Той се отнасял с изключително внимание към всеки работник, бил изключително ведър, винаги решавал казуси. За него бизнесът бил начин на живот", обясни Росен Петков.
"Той е запомнен с добрината си към тях, с отношението си - когато някой е сбъркал не ги укорявал публично, викал ги в своя кабинет, водили са разговори и всичко е приключвало така, както трябва. Моят дядо е работил в завода му. 600 души са работили едно време за него - можете да си представите какъв огромен обем е това и на колко много хора той е давал препитание", отбеляза Александър Ненов.
Чилов пръв у нас разбрал колко важна е рекламата. Привлича известни дами да ползват продуктите му и организира конкурс.
"Конкурсът се печели от Елисавета Багряна със слогана: "За красотата на земята Бог жената дал, за красотата на жената - пудра "Идеал", допълни Росен Петков.
"С известни лица, освен с невероятни графични и дизайнерски изработки. За това време невероятен шрифт. Дора Габе например е едно от лицата на рекламната му дейност", разясни Русанка Колева.
И той умира преди национализацията, но делата му поема жена му Мара, която дори успява да доразвие производството.
"Той загива през 1936 г. в катастрофа с известната оперна певица Христина Морфова, която умира на място, а той за съжаление след няколко дни", допълни Русанка Колева.
Но това, с което е помнен и до днес, е отношението му към работниците и печеленето на пари.
"След национализацията отиват в неговата къща на "Московска" те с изненада разбират, че той е под наем - той е влагал всичките си пари в разширяване на производството, а не в имоти", обясни Росен Петков.
От някогашните заводи днес са останали три комина. Другото е разрушено, но на негово място ще се построят нови предприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост.
А за това колко значим е Чилов за потомците си говори фактът, че почти век по-късно индустриалците в Костинброд само за няколко часа успяват да съберат парите, нужни за издигането на нов негов паметник.
Братя Арие
Годината е 1786. Семейството на Моше Арие живее във Виена. Той имал трима сина като единият се отличавал с изключителна хубост.
"При една разходка из виенските улици императрицата забелязва този красив младеж и нарежда на нейните телохранители да го заведат в императорския двор. Целта й била да осигури по-добър живот на това красива момче. Императорът се възпротивява, свиква императорски съвет и взимат решение да изгонят семейството от Виена като конфискуват цялото им имущество", разказа Мариана Лобутова, регионален представител на Фонд "13 века България".
Бягайки от там стигат до България. Първо се установяват във Видин, след това в София, а накрая в Самоков.
"Те започват много широка търговска дейност, създават контакти с европейския пазар и Ориента. Основават банка в Цариград през 1870 г. Отварят магазини в Самоков, Пазарджик, Пловдив. Но всичко това било странично за тях. Най-любима за тях била сарафската дейност, замяната на циркулиращата тогава валута. От тази дейност печелили много и така натрупали солидни материални средства", допълни Мариана Лобутова.
Парите разширяват кръгозора на Арие - в началото на миналия век интересът им буди популярна френска фирма за парфюмерия и козметика.
„Тази френска фирма "Миньо буше", която е произвеждала козметика и е имала магазини, става притежание на фамилията Арие. От там те пренасят редица брандове в България, например пудри и различни други козметични продукти. Те имат свой завод, фабрика на "Мария Луиза". В тази фабрика те пренасят част от френските продукти, които всичко е изписано на френски, но отстрани на кутийката пише "Произведено в България", каза Росен Петков.
В Самоков фамилията изгражда няколко красиви, огромни къщи, сравнявани с дворци. Днес е запазена една от най-малките, наречена Сарафската къща.
Разширяването на бизнеса им води и до преместването на част от Арие в София, където са част от столичния хайлайф. Но Втората световна война отново променя всичко - започват гонения срещу евреите, а Арие са въвлечени в политически конфликт, станал известен като "сапунената афера".
"Те подценяват ситуацията - опитвайки се да спасят производството си, продължават да продават сапун, който по онова време е под контрола на държавата и не е бил за свободна продажба на едро. По този начин влизат в полезрението на полицията, задържани са, получават много тежка присъда - "Смърт", и въпреки че имат контакти във висшите среди, по политически причини са осъдени и присъдата е изпълнена", допълни Росен Петков.
"Днес потомци на рода живеят в различни краища на света. Да, повечето от тях знаят за техните корени тук в Самоков, може би нищо за историята и затова идват тук, за да чуят историята на техните предци", обясни Мариана Лобутова.
И до днес обаче братя Арие са известни като Балканските Ротшилд - крупни бизнесмени и богати хора, но и земни приятели на хората около тях, изявени меценати и големи дарители.
Успели са хората, издържали теста на времето. В началото на миналия век обикновеният българин и българка започват да обръщат повече внимание на себе си и на социалния си живот, а това е забелязано от нашите герои, основали и развили козметичната индустрия. Но успехът им се дължи, колкото на тяхната находчивост, толкова и на разбирането им за правене на бизнес.
"Те всички работят за своята работа, за своя бизнес. Те се концентрират върху работата си като фабриканти, а не толкова върху парите", каза Росен Петков.
"Той казва, че средствата, които получава, на него не му трябват на влог в банка или за някакви благини, а именно да ги влага в градеж - на индустрия, на фабрика, на нови работни места, създаване на по-добри условия на живот на хората", обясни Александър Ненов.
"Всеки трябва да открие мисията на своя живот. Добрата следа след нас да остане. Житейската корона на всеки един от нас са неговите добродетели и делата, които е сътворил приживе", коментира Русанка Колева.
