Всичко започва през 2013 г. от квартал „Хаджи Димитър” в София и дядо Добри – старецът с добро сърце, който гледа от горе като Господ. Това е и първата графити картина върху стена, която придобива огромна популярност.
Следват още около 15 стени в целия квартал, сред които и момиче сгушено между сивите блокове, дъщеря на разведени родители от квартал „Хаджи Димитър” – единственото, за което мечтае е здраво семейство.
„Животът ме вдъхнови, а това момиче е реален случай от този квартал. Няма да влизам в детайли, но хората от квартала я познават. Бях запознат със случая и исках да е реален човек и по този начин фокусираме върху този проблем, който не е само твой и мой или на още 5 човека”, разказва графити артистът Насимо.
„За мен изкуството трябва да отразява това, което се случва, действителността и да подканва хората да мислят в определена посока – дали дадено нещо е правилно или не е правилно”, допълва той.
Днес Насимо е един от най-популярните графити художници в страната, а проектът „Urban creatures” е начинът, по който посланията на артистите стигат до хората.
„Факт е, че „Хаджи Димитър” през 2013 година не беше много популярен квартал освен с Левски, с друго не беше известен –днес има туристи, които обикалят и разглеждат стените”, казва Ясен Гешев, основател на проекта.
„Искаме да се фокусираме тук в този квартал, искаме да покажем, че изкуството е толкова могъща сила, че освен съзнанието, то може да промени и естетиката на средата ни и от там да затвори процеса, и има една много хубава дума на английски – да „ревитализира”, да изпълни отново с живот дадения квартал”, допълва той.
Днес този вид изкуство може да видите в много градове по света, а започнатото в софийския квартал се разпространява из цяла България. В галерия на открито вече е превърнат и курортния ни град Ахтопол. За новия сезон местните ще впечатляват туристите с над 30 стени нарисувани от най-добрите графити майстори в Европа и всичко това безвъзмездно.
В рамките на фестивала „We all write” за седмица 40 артисти превръщат Ахтопол в открита галерия. На всяка картина се слага и надпис с името на автора, творбата и датата. Всяка стена се рисува с разрешението на собственика и одобрението на общината.
Идеята за фестивал на графити изкуството се ражда преди година, когато след 8 години живот в Съединените щати, волейболистката Марина Маринова се връща в Ахтопол. Рибарят, опънал мрежи на родната й къща, рисуват Иво и Венци преди година. Това е и първата нарисувана стена, която проправя пътя към още 30.
„Този фестивал „We all write” е създаден, за да покаже, че ние младите хора в България ни интересува България и искаме да създаваме и да творим в нашата държава, защото тя не е по-малко хубава от други, по-малко добра и си заслужава всичко, което сме научили да го прилагаме тук, защото е нужно. Не е нужно да сме роби на чужди държави и да се доказваме на друго място, а е хубаво да създаваме там, където сме и да предаваме нататък както това се случва тук в Ахтопол”, смята Марина.
„Ахтопол не е случаен град, още от първия си досег с него имахме привличане. Той ни се стори като най-подходящото място за реализацията на подобен проект. Всички знаем класическия начин на излагане на изкуството е в музей и в галерия, което аз не разбирам защо хората имат проблем да влязат там, но сякаш има една такава спирачка. А сега по този начин, това е един вид отворена свободна галерия – всеки, който има желание без никакво притеснение може да се включи”, споделя Венци.
Един от младите артисти рисуващи по време на фестивала е Све. Завършил сценография в Пловдив, но през годините му се налагало да работи като сервитьор или барман.
„Не исках да бъда поредния работник, искам да изразявам себе си. Искам да нося нещо на хората, да им давам от тази енергия, която аз имам, за да може те да стават по-добри”, казва Све.
За всички артисти най-важен винаги е смисъла на всяка творба. Независимо колко различни стилово един от друг са, каузата им е обща.
„Изкуството помага хората да мислят, да са позитивни, да преосмислят хода на следващите си дела. И точно тази изява на улицата ги докосва много повече, защото някои от хората просто ходят на работа и нямат време да отидат в галерия, да си платят, да влязат, да разгледат, да си кажат: това е шедьовър, примерно.
Хората минават по улицата забързани, вече сме в друго време и уличното изкуство е неразделно свързано с това време, в което живеем. Според мен това е нужно, за да израства поколението в по-добра среда”, смята Све.
Графити артистите все по-рядко рисуват със спрейове. Като всяко изкуство и това еволюира. Заради мащаба на стените – цветният спрей се оказва малък – заменят го с кофи боя, четки и дори пръскачки. Често се шегуват, че работата им е като на майстор бояджия – също като тях и те се качват на скеле или вишка, за да достигнат и до най-високата точка на своето платно.
От скални рисунки като пещерняци, до вандали криещи се по малките улички. С бои или спрейове. На вишка или скеле – уличното изкуство графити се развива независимо дали го разбираме. С една едничка цел – да ни въздейства дори на подсъзнателно ниво, да ни усмихва вървейки по улицата, да предизвиква емоция.
