bTV Репортерите: Фабриката за музика "Балкантон"

Как се е създала музикалната индустрия у нас? Къде е нейното наследство? Как е построена българската "Фабрика за музика"?

Музикални компании има от началото на миналия век. Сравнително бързо превръщат дейността си в бизнес. Българската музикална индустрия обаче се ражда преди едва преди 70 години на една софийска улица. 

4 февруари, 1952 година. На улица "Хайдушка поляна" №6 е открита сградата на "Балкантон" - най-голямата българска музикална компания, чийто мащаб е ненадминат и днес. Преди нея има производители на плочи, но цикълът "запис-производство-разпространение" се прилага за първи път от „Балкантон“.

"Всичко, до което публиката е можела да се докосне като собствен избор, да влезе в магазина и да си избере плоча е идвало от „Балкантон“, разказва Светослав Николов, водещ и музикален директор на JazzFM.

Първият отговорен редактор на компанията е Йосиф Цанков, композитор на първите хитове на певици като Йорданка Христова, Лили Иванова, Паша Христова и много други.  

"Той прави така, че всичко, което е ново, да присъства в издаваните от „Балкантон“ плочи, но същевременно се връща и в миналото. Издава записи, които са изключително ценни", споделя Светослав Николов.

Първият резултат от тази политика идва през 1958 година. Тогава е издадена първата дългосвиреща плоча на „Балкантон“. От едната страна - сюита из балета "Хайдушка песен" на Александър Райчев, а от другата - "Тракийски танци" на Петко Стайнов.

"Със създаването на „Балкантон“ възниква един от важните оркестри в България - оркестър "Балкантон", който е бил оркестърът на място в студиото", обясни Светослав Николов.

По модела на световните компании, "Оркестър Балкантон" работи в периода на 60-те и 70-те. Негов създател и тромбонист е Недко Трошанов, на тромпет свири композиторът Тончо Русев. Не една и две звезди започват своята кариера под техния съпровод.

"За мен беше едно прекрасно изживяване и, когато ми предложиха да запиша първата си песен, за мен беше страхотно удоволствие. Човек наистина трябваше да бъде много подготвен, за да може да си изпее песента от край до край, както трябва", спомня си с емоция Маргарита Хранова.

За изискванията по време на запис разказва Васил Стефанов - първият и най-дългогодишен тонрежисьор на компанията.

"Самата поява на Борис Христов на българска земя беше историческо събитие. Преценихме, че това, с което ще бъде най-интересна неговата изява е църковна музика. Записите бяха планирани да се проведат в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Който е слушал тази продукция, не може да не се е впечатлил от камбаните, които са много тържествени, които оставят своя отпечатък върху цялостната продукция. Така, че катеренето нагоре, това беше и такъв повод, да се кача на камбанарията на „Александър Невски“, резултатът мисля, че ще остане за поколенията", разказа Васил Стефанов.

Васил Стефанов си спомня с удоволствие работата си с популярните певци от епохата.

"Начинът, по който се работеше, беше безкомпромисен. Имало е случаи, когато в един рефрен, един припев, се налагаше с покойния Емил Димитров да сменим едно име - Данчо ли беше, Ранчо ли..."

Песента е "Санчо от малкото ранчо", чието име Емил повтаря многократно, за да се получи по изискванията на Васил Стефанов.

В този период директор на „Балкантон“ е Александър Йосифов. Класически музикант и умел мениджър. Тогава записите стават стерео, развива продажбата на плочи, българските певци се превръщат в звезди.

"През този период издадох 9 дългосвирещи плочи, между които една много интересна, която се казва „Аеробик“. „Аеробик“, с упражненията по аеробика на Лара Сен Пол. Това беше по лиценз на Лара Сен Пол, тя показваше различни упражнения", спомня си Маргарита Хранова.

Световни имена като Майкъл Джексън, Тина Търнър и Мадона зазвучават в България с т.нар. лицензни плочи. Самият „Балкантон“ е признат за пети в света по качество на записа от магнетофонна лента. В един момент, Александър Йосифов взима революционно за времето си решение. Създава собственото за компанията студио „Балкантон“, около, което се създава легендарната формация "ФСБ".

Формация "Студио Балкантон" са единствената българска група, носител на „Грами“. Те са първите български студийни музиканти. С тях идва новата техника в „Балкантон“, звученето става световно. 

"Нашата задача беше за 15 минути да прегледаме всичко, да го осмислим, да го минем веднъж

И те казват: "Запис!" и давай.

"Запис!" и нямаш избор", спомнят си за ритъма на работа Константин Цеков и Румен Бояджиев.

"Понякога от сутринта до 6-7 вечерта, 8, сме имали записи. Това са десет часа, със слушалки на главата, много е уморително. Ние бяхме на хонорар, записваш една песен - плаща ти се, записваш друга - плаща ти се. До 80-та, 78-ма, 79-та, викахме гост-музиканти."

Докато Александър Бахаров не кани младият цигулар Иван Лечев да запише китарно соло за песента "Хотел Калифорния" на Eagles.

"И солото на Иван беше доста показателно накрая, въпреки че беше изключително млад и Сашо каза: "Абе, т'ва момче има голям заряд вътре в тази насока." Не си представяме, че друг би могъл да свири китари с нас", споделя Константин Цеков.

"Ние можеше и да не станем ФСБ група. Рискът беше много голям от страна на „Балкантон“. Такава непопулярна музика като progressive rock-а, абсолютно неразбираема за много от хората. Руснаците поръчаха 40-50 хиляди бройки и ние се прегръщахме в коридора, защото това всъщност, това ни спаси, това ни задържа", разкрива Румен Бояджиев.

ФСБ са първата група в България, изнесла концерт на стадион. Годината е 1983-та, мястото стадион "Академик". 

"Ние бяхме стигнали до ниво зала „Универсиада“, около 1500-2000, там се правеха концертите. Верни фенове, 2000, не повече. Това беше страхотна изненада, наистина, че напълнихме тоя стадион, изведнъж, от 2000 на 14 000", спомня си Константин Цеков.

"Докато много други хора си купиха коли, апартаменти, ние спестихме тези средства, с които си купихме музикални инструменти. И не „Балкантон“, а ние донесохме в „Балкантон“ новите си инструменти, с които всички певци и певици в естрадата и поп музиката се ползваха. Много е важно това, че там имаше отбор. То се дължи не само на нас, то се дължи на цялата група, обстановка, която беше в „Балкантон", разказва Румен Бояджиев.

Със своите аранжименти, ФСБ променят българската музика, но въпреки това през 90-те напускат своето студио в „Балкантон“.

"ФСБ си остана ФСБ и добре, че е така. Ние не съжаляваме за времената, в които Формация "Студио Балкантон" се казваше така. Защото всички хора там и цялата енергия, която се роди от 76-та до 89-та, заслужава това име, заслужава нашето посвещение", обобщава Румен Бояджиев.

С ФСБ, малко по малко „Балкантон“ напуска сградата на "Хайдушка поляна". Частните студия стават по-предпочитани, фабриката за музика се превръща в спомен по музикалната ни индустрия.

"Ако България е един храм, то „Балкантон“ е олтарът на този храм!", споделя емоционално електрохимикът Божидар Симеонов. Той е най-големият събирач на историята на „Балкантон“. Притежава половината от продукцията, издадена от компанията. Знае факти и пази издания, които дори работещите там не знаят.

"Преди февруари, 52-ра година, там е било едно празно място, собственост на един летец с неизвестно име, за съжаление, който е казал: "Тази земя да се подари на България"."

„Балкантон“ се е издържал от своята продукция, а не от държавния бюджет. Издавала е учебни плочи, касетки с приказки, дори речи на Тодор Живков. Какво още знае Божидар за „Балкантон“?

"Синият винил, синята плоча е правена за ПФК Левски - Спартак за 75-годишнината и зам.-директорът на „Балкантон“ тогава е бил запален левскар и е искал поне първият тираж да е на син винил. И се оказва, че при снабдителите за беля няма сини гранули никъде. Няма в Полша, няма в "Супрафон" Чехия. И човекът със своя автомобил, за своя сметка, със своята кола отива до Сърбия, докарва чувала, правят първия тираж син - 500 броя и в планираното време е по магазините".

Оказва, че в историята на „Балкантон“ има и забранени артисти - дуетът Марияна и Тодор Трайчеви. Божидар Симеонов споделя за първи път в национален ефир тяхната история.

"Това е единственият случай в историята на България, когато е трябвало да се унищожи запис. Когато през 85-а те емигрираха в САЩ, се получи заповед, плочите да се изтеглят от магазините, лентите да се изтрият с оригиналите.  Нито плочите обаче са изтеглени, защото не е имало кой да се занимава. Лентите е казано, че са унищожени, но са запазени, което е много добре. И когато се прибра Тодор Трайчев през 93-та година, от тези ленти извади и издаде касетата "Най-доброто" от Марияна и Тодор."

Всичко това Божидар Симеонов научава от библиотеките и предпоследното ръководство на „Балкантон“. Хора, които са работили в компанията от 1966г. до юли месец, миналата година. Днес „Балкантон“ е частна собственост. Ръководството притежава помещенията на сградата, както и записите от фонда на компанията.

"Ние до момента сме дигитализирали 70-75 % от записите на „Балкантон“ и смятам, че работата по дигитализацията на „Балкантон“ е в сигурни ръце и се е свършила добре, до момента."

Кирил Здравков е основател на KVZ Music. Дистрибутори, на които „Балкантон“ отдава правото за дигитализация и разпространение на фонда във всички интернет платформи за слушане на музика.

"Ако не се обърне внимание точно на тези аналогови носители в конкретния случай с дигитализирането на „Балкантон“, ако те не бъдат прехвърлени в модерния формат, те няма как след 70, 100, 150 години да бъдат запазени и да имат същото качеството, което са имали, когато са били нови", разказа Марио Иванов, технически директор на екипа.

"Много важна е организационната дейност. Това са 4-5 човека, които работят непрекъснато, дигитализират от плочи, държат координация, ако плочата не е в добро качество, да бъде свален отново записа от лента", споделя за процеса Кирил Здравков.

Екипът на KVZ работи от България и Австрия. Смятат, че Министерството на културата може да помогне в изпълнението на тази мисия и отвъд работата на екипа им.

Продуктите на „Балкантон“ са пръснати из интернет и частните колекции. Албуми от там не се издават, но плочите продължават да звучат, музикантите творят в собствени студия и музиката е тази, която пази спомена за "Фабриката за музика".