30 години по-късно разказваме историята на един край, или по-скоро опит за край. Ще ви разкажем за петолъчката, която изчезна безследно.
На 4 октомври 1990 г. в 9 ч. сутринта, червената звезда, символ на комунистическата идеология, е свалена от върха на бившия Партиен дом. Технически, от втория опит.
Политически това е сложен процес, в който участват новосъздадената опозиция, студентите и управляващата БКП/БСП.
За първи път един от малцината пряко замесени проговаря. Ще се изненадате кой е той. Димитър Йончев, бивш началник на кабинета на Александър Лилов, председател на Председателството на БСП.
„Тя съдбата си прави шеги, аз си спомням, че на 14-ти предната година, когато беше големият митинг, там имаше един възрастен човек, който ме бутна в ребрата и каза: Момко, виждаш ли я тази звезда, когато я махнат, ще си оправим живота“. Въобще и представа си нямах, че аз съм този, който ще я маха, въобще“, разказа Димитър Йончев.
През есента на 1990 г. Димитър Йончев е началник на кабинета на Александър Лилов, идеологът на партията, заменил Тодор Живков. Йончев се издига до най-високите етажи в Партийния дом, излизайки от армейските структури. И двамата с Лилов по своему са встрани от официалната линия.
„Като ми предложиха кабинета на Лилов, викам – Да, това мога, а не ми се връщаше, защото в службата ми беше излязло лошо име, Желю Желев ми казваха“, допълни Димитър Йончев.
По това време истинският Желю Желев вече е избран за президент от Народното събрание. По спомени на негови съратници, той гледа от прозореца на Президентството как символът на комунизма полита към небето.
„Никакъв спомен нямам. Единственото, което си спомням, е че е исках да я няма петолъчката, правилно или не, това исках, бил съм на 25 г. и всички около мен искаха петолъчката да я няма“, разказа Мирослав Севлиевски, бивш лидер на студентското движение.
Лицето на СДС - Лияна Панделиева, описва в един свой текст какво е видяла сутринта на 4 октомври 1990 г.
„Минавах пред Партийния дом в момента, в който хеликоптерът я беше отделил на около метър от пилона. Всъщност се насочих натам, защото видях хора по улицата да тичат и да викат - "Взимат я, взимат я!", и ги последвах. Бяхме няколко десетки случайно попаднали там зрители. Беше почти толкова невероятно, колкото и свалянето на Тодор Живков. Хората се питаха къде ли ще отиде звездата. Хеликоптерът полетя в посока към мавзолея, звездата се залюля и малко изостана назад и в този момент си помислих, че сигурно още знакови неща ще се променят“.
„Петолъчки има и сини. През 90-те години, когато отидох в офиса на Сегела, бях много възмутен, че на вратата му има синя петолъчка, пък аз смятах, че петолъчката е много лошо нещо“, разказа Мирослав Севлиевски.
На „Раковски 134“ все още се носят легенди как е обръснал брадите на неугледните лидери на младата опозиция.
През есента на същата година в БСП вече се обмисля свалянето на петолъчката от Партийния дом, но за да предотврати обществено напрежение, пазят датата в тайна.
„Почти не се забеляза от софиянци. Сега си давам сметка, че в онова време на превъзбуда, една тълпа долу, направо нямаше да го правим това нещо“, каза Димитър Йончев.
От дясно имат ясен отговор на въпроса защо този символ трябва да бъде премахнат.
„За да се сложи конец, да се сложи точка, да се посочи омегата на онзи, стария режим, на комунизма, на живковизма, на съветската окупация, която по един или друг начин е продължила в България“, обясни Мирослав Севлиевски.
От ляво малцина са тези, които изобщо мислят по въпроса.
„Тя просто вади очите, хората си казват – То, нищо не се е случило, всичко си стои, както си беше, погледнато исторически - тя нямаше място там, заяви Димитър Йончев.
По думите му, това не се е осъзнавало в БСП.
Символ на комунистическото движение - това е петолъчката. Нейните пет лъча са петте континента на планетата Земя. Червената звезда е емблема на Червената армия още в началото на XX век. Тя е и върху повечето флагове и гербове на СССР. В съчетание със сърб, петолъчката е върху знамето, забито върху Райхстага, ознаменувало края на Втората световна война.
В Народна република България е утвърдена като символ на комунистическото управление в герба от 1948 г. Остава за известно време там и след рухването на режима. Най-голямата петолъчка у нас е поставена над Партийния дом – сградата на Централния комитет на Българската комунистическа партия.
„За съжаление, отказът от национален суверенитет води до това в един момент центърът на собствената ти столица да бъде господстван от чужди символи, че се намираш в град, който не е твой, чуждо, хладно, така че човек да го втресе“, коментира историкът Димитър Атанасов.
Партийният дом е изпълнен в характерния за социализма в Източна Европа и Съветския съюз неокласически стил, който се нарича и Сталински по името на Йосиф Висарионович Сталин.
„Партийният дом е един чудовищен символ. Това е сърцевината на търг център на София и това е европейският облик на София, и той у дарен от бомбардировките, но е възстановим, така че това е една от лъжите, че той е бил унищожен от Америка и затова там е построен Партийният дом“, обясни Даниела Горчева.
Архитектурата по онова време е идеологическо изкуство не само у нас, а в целия Източен лагер.
„Една архитектура, която популярно се нарича Сталински барок, която е изобретена тъкмо с идеята човекът да се почувства мъничък, незначителен, да се почувства брънка, нещо, голямо, огромно и това да му придаде значение.
Когато гледащият се обърне към стария център, т.е. към църквата „Ал. Невски", на неговия път се изпречва този елемент с петолъчката, който буквално дидактично заявява: Не там!, петолъчката, червената звезда е онова, което ние трябва да гледаме“, обясни Димитър Атанасов.
И посоката, в която е разположена партийната сграда, носи допълнително послание.
„Много знаково тази сграда се намира на изток, там, откъдето на свой ред режимът получава своите идеологически смисли и властови практики до голяма степен“, допълни Димитър Атанасов.
Това пространство в центъра на София придоби гражданственост като Триъгълника на властта. Равнинната фигура, която образуват сградите и булевардите, всъщност е четириъгълник.
„Посланието на този четириъгълник е накъдето и да погледнем все една и съща идеология, все една и съща истина и няма алтернатива, няма свободно поле, в което да се позиционира каквото и да е било друго мислене“, каза още Димитър Атанасов.
Късата страна на този мислен четириъгълник се затваря от паметника на Владимир Илич Ленин, издигнат около 1950 г., а площадът, който днес познаваме като „Св. Неделя“, също носи името на ръководителя на Октомврийската революция в Русия.
След 10 ноември 1989 г. и падането от власт на бившия Първи, рубинената петолъчка на Партийния дом се превръща в обект на обществено недоволство.
„Нито звездата е измислена от комунистите, нито свастиката от нацистите, но това е един символ, с който хората свързват своите нещастия, мизерията, насилията, терора над населението, убийствата, създаването на тоталитарния човек, който не трябва да има никаква друга идентичност, нито политическа, нито религиозна“, обясни анализаторът Даниела Горчева.
През лятото на 1990 г. СДС губят изборите, без да могат да докажат, че са фалшифицирани. Един студент на име Пламен Станчев обявява, че ще се самозапали, ако петолъчката не бъде свалена.
„На нас студентите ни се струваше лесно да свалим петолъчката, да поискаме оставката на Петър Младенов, да няма член първи, в НС да няма хора, които ние не харесваме“, каза Мирослав Севлиевски.
„Тази петолъчка застава на пътя на опитващия се да докосне с поглед кубетата на „Ал. Невски“ и кръстовете на тях, които са еманация на християнската идентичност на България, такава каквато е преживяна от 3 март до 9.1944 г., така че не беше необяснимо това“, добави Димитър Атанасов.
„Имаше един небивал ентусиазъм, ние всички вярвахме, че тази система ще я разградим много бързо и много бързо ще се превърнем в демократична правова държавата. Всички сияеха тогава, ние бяхме убедени, че времето е наше, имаше хора, които казваха, че това няма да стане така лесно“, спомня си Даниела Горчева.
На 21 август 1990 г. основните политически сили в парламента приемат декларация за премахване на всички нетрадиционни политически символи от обществените сгради, знамена и химни.
Петолъчката е внушително съоръжение с диаметър 3 метра, копие на кремълската, но по-малка, по изричното искане на Москва. Златното й покритие по ръбовете е направено в завод "Комуна" в Сопот. Мощността на лампите, които я осветяват денонощно, е 3700 вата. И има особеност, която затруднява логистиката при отстраняването й.
„Нашата звезда е копие на московските, но нашият шпил е нашето творение. Когато отидохме горе, грижата ни беше да видим как цялата тази тежест ще се движи заедно с нея в основата й“, каза още Димитър Йончев.
Димитър Йончев се качва на покрива на Партийния дом, издигайки се до върха в специален външен кош.
„Нямаше някакви проблеми, аз обичах височините, куриозът беше, че служителят, който трябваше да се грижи, казваше - Аз се плаша, аз не се качвам там, имам страх от високото“. Не знам да се е противил, когато си е получавал заплатата“, добави Димитър Йончев.
И така петолъчката отлита в неизвестна посока.
„Според мен я отнесоха към казармите на 4-ти километър и то беше естествено, защото вертолетът беше военен. Партията не можеше да разпорежда на военните вече, макар че военният министър си беше пак под партиен контрол“, разказа още Йончев.
Документ или достоверен спомен за този исторически момент не са открити в БСП през последните 30 години.
„Това явно не е била основната грижа на Лилов, оцеляването беше много по-важно, отколкото къде е една петолъчка. Тя си изживя апогея, отлитайки, след това вече затихна и изчезна“, каза Димитър Йончев.
Всъщност петолъчките са били две. Първата е поставена веднага след построяването на сградата през 1954 г. и остава там до 1984 г. 30 години по-късно е заменена с нова с решение на ЦК на БКП. Новата свети със собствена светлина, устойчива е на температурните промени, тежи 1300 кг. Тъкмо новата изчезва безследно.
Според една от версиите е била дадена за претопяване в БНБ, защото ръбовете й да били покрити със злато. Оттам отговориха на нашето запитване, че нищо в архива им не може да потвърди тази версия.
Неизвестно как, неизвестно кога и неизвестно от коя от двете звезди се отчупват частици. Някои от тези цветни стъкла служат за подарък.
„Ми подари едно парченце от тази звезда, което при пренасянето се отчупило, и имам едно парченце от тази звезда“, разказа Даниела Горчева.
Поводът за подаръка е участието на Даниела Горчева преди 12 години в инициативата у нас бъде поканен руският дисидент Владимир Буковски в кампания под надслов „Другата България кани Другата Русия“.
Много хора вярват, че петолъчката на Партийния дом е запазена и днес се съхранява в Музея на социалистическото изкуство, но специалистите там ни увериха, че само първата червена звезда е при тях.
Възможно ли е преди 30 години петолъчката да се изпарила яко дим и в обществените нагласи.
„Петолъчките останаха на много хора в душите и сърцата и днешните младежи искат да извадят, да ги свалят или не. Преди 30 години и ние, без да блокираме някой във „Фейсбук“ сме му казвали - махни се, не те искаме. И за нас това беше голямото училище за демокрация – площадите“, заяви Мирослав Севлиевски.
В началото на 90-те БСП се намира в период на дълбока трансформация - ново време, ново име, нови символи.
„Махаш я, какво слагаш отгоре, капитализмът няма такава, той ползва петолъчки, бели, на американските самолети, но някак си не върви да сложиш горе USA“, коментира Димитър Йончев.
Около година по-късно от пространството, което днес наричаме Ларгото, изчезва и паметникът на Ленин - демонтиран и изоставен в една леярна. Според Димитър Йончев с този акт се прекъсва връзката между Народна Република България и СССР.
„Това се случи, когато махнаха паметника на Ленин там, в центъра, и сложиха на София. Това беше наистина, знаеш какво искаш да сложиш, знаеш какво искаш да махнеш, със звездата се прощаваме с господството на една идеология, която претърпя фиаско, а зависимостта от СССР си отиде с Ленин“, заяви Димитър Йончев.
Днес на мястото на петолъчката се вее българският флаг, но сградата на ЦК на БКП, наречена Партиен дом, се използва от Народното събрание. Все още поколения българи я наричат бившия Партиен дом.
