След 16-месечна „пауза“ заради пандемията от коронавирус една от любимите на българската публика групи – Dubioza Kolektiv, отново посети България. Този път, за да се включи в ARTE Feastival – тридневен фестивал, който се състоя на 20, 21 и 22 август във Велинград.
Екип на btvnovinite.bg се срещна с двама от членовете на бандата - Брано Якубович (електронни) и Ведран Муягич (бас китара), часове преди концерта им в петък вечер. Двамата споделиха, че за тях е било странно да прекарат толкова много месеци, без да правят това, което обикновено правят, а именно да пътуват и свирят.
„По принцип 10 месеца пътуваме и два сме у дома. Беше странно да сме толкова дълго време вкъщи. Има и хубави страни, но лично аз имах нужда от време на време да се наглася, че ще бъда у дома за няколко месеца без план какво да правя след това. За мен беше стресиращо. Беше много трудно да предвидиш какво ще се случи“, разказа Брано Якубович.
Затова и седмица, след като локдаунът започна в много страни, Dubioza Kolektiv направиха Quarantine Show - серия от 20-минутни онлайн концерти всеки понеделник.
„Направихме го, за да усетим приликата с нормалността“, сподели Ведран Муягич.
Снимки от концерта във Велинград: Орлин Николов, RockTheNight.eu
Положителното около случващото се покрай пандемията е било, че са имали време да направят нещата, за които досега не е оставало такова. Едно от тях е да завършат комикс, озаглавен „Dubioza Kolektiv“.
„Двама от нас се запознаха именно заради комикси преди 25 години. Станахме приятели заради комиксите и чак тогава започнахме да свирим“, издаде Брано.
А какво се случи с Dubioza Kolektiv по време на карантината?
Членовете на групата живеят в пет града в три различни страни. Когато искат да репетират, някои от тях се налага да изминат около 600 км, за да стигнат до репетиционната.
„От пет години имаме система всеки от нас да има малко студио и така да записваме неща и да ги споделяме един с друг. Така че това чувство беше познато за нас - да сме в различни градове, но въпреки това да комуникираме. Не усетихме да сме разделени, защото работехме. Не свирим на живо, но правихме нещо друго“, разказва още Брано.
„Да си у дома за година и половина и да преоткриеш страната, града си и дори семейството, дава нова перспектива и хората може би ще го чуят в нови песни“, споделя от своя страна Вердан.
Коронавирусът се оказва по някакъв начин вдъхновение за Брано Якубович. Той живее в къща в село край Сараево и студиото му е на първия етаж.
„Първите шест месеца бях много вдъхновен или пък уплашен. Затова влизах в студиото всеки ден, работех и игнорирах какво се случва навън. Пишех много песни, много от които бяха вдъхновени от това какво се случваше - да си затворен“, разказа Брано.
Той прави паралел с времето, когато Босна обявява независимост и четирите години, през които Сараево е под обсадата на югославската армия.
„Тогава нашият „изход“ също беше музиката. Не можехме физически да напускаме военната зона и единственото нещо, което можехме да правим, беше музика. Взимаш китарата и си представяш, че си някъде другаде“, спомня си Брано.
И този път той прилага същата техника. Музикантът е написал много нови песни, но признава, че е изтрил част от тях, защото не иска да са в портфолиото на групата.
„Те завинаги ще принадлежат на този период и нека да останат там, защото се надявам той да не продължи“, каза Брано Якубович.
Успя ли Dubioza Kolektiv да „избяга от Балканите“?
„Трудно е да се отговори на този въпрос. Аз обичам да живея в Босна. Много просто, евтино място е - лесно е да се живее там. Когато говорим да „избягаме от Балканите“, не мислим да го направим физически, защото можем да го направим във всеки един момент. Може би става въпрос да „избягаш“ психологически“, обяснява Брано.
Все пак групата успява „да избяга“ от Балканите, защото има все повече участия в различни европейски страни, дори в САЩ и Канада, а билетите за концертите им се разпродават за часове. Казват, че там публиката все повече започва да „разбира“ балканския ритъм.
„Мисля, че за балканската музика има място на музикалната сцена. Сега има поколения от групи, които идват от Източна Европа и хората разбират добре, че това е стил“, казва Брано Якубович.
