Босилеград, Сърбия. Тук живеят над 2500 души. Около 80% процента от тях - с ясно изразено българско самосъзнание. Българските трибагреници из града доказват това.
Основната задача на Културно-информационен център на българското малцинство Босилеград е да пази българските традиции живи и да поддържа връзката между България и българите, живеещи тук.
Създават го група идеалисти. Един от тях - Иван Николов, който вече 18 години е председател на центъра.
„КИЦ е основан през 1997 г. с основната идея да се противопостави на асимилационния процес, който през тези години беше значително завладял българското население в Босилеград. Да се създадат нормални условия за живот, от които да се спрат миграцията и обезбългаряването на района. В крайна сметка това беше голямата стратегия”, обяснява той.
Съкрушителен удар
Преди около месец обаче става ясно, че Държавната агенция за българите в чужбина е изтрила центъра в Босилеград от регистъра на българските организации извън пределите на страната. От центъра все още недоумяват защо се случва това.
„Това в действителност беше съкрушително. По този начин се удари на самия престиж на КИЦ. Тук са излезли с някакви нелепи обвинения за фалшиви документи, за злоупотреби”, възмущава се Николов.
Културно-информационният център е участвал като посредник между Агенцията и желаещите да получат удостоверение за българско гражданство, като помагат на гражданите да подготвят пакета от нужните документи.
Основанието за отстраняването е, че центърът е внесъл неистински документи на няколко кандидати за паспорт. Той обаче не отговаря за истинността на документите, тъй като кандидатите лично подават документите си в Агенцията
„Аз не поемам никаква отговорност за хората, които са си подавали заявките за издаване на удостоверение за български произход. Следователно ние не сме имали преглед върху истинността или неистинността на данните”, подчертава Иван Николов.
Конфликт
Според Иван Николов изключването от регистъра се прави с цел, а в основата му стои кметът на Босилеград - Владимир Захарийев.
„Това, което направи ДАБЧ никак не обслужва интересите на българите нито в западните покрайнини нито в Македония. Това обслужва интересите на нашите врагове! Ние можем да бъдем обвинени в ред други неща, но в користолюбие или финансови злоупотреби, това е неприемливо и обидно!”, категоричен е председателят на КИЦ.
По думите на Николов, кметът на Босилеград не работи в полза на българите: „Ние непрекъснато водим борба за опазване на българското присъствие тук. Вече 2 години Владимир Захариев не ни дава разрешение да възстановим българските войнишки паметници тук, това е една от причините за сблъсъка. Имам ред спорове с обучението на българския език, с опазване на българската култура”.
Конфликтът между кмета на Босилеград и КИЦ става очевиден на 19 февруари, когато се организират две отделни поклонения в памет на Васил Левски.
Пред паметника на Апостола срещаме и Димитър Димитров - жител на Босилеград. Преди 3 години той влага лични средства, за да направи градинка и ограда пред паметника.
За него затварянето на културния център е най-грешното решение: „Това е толкова болна тема... Издържахме режимите на Тито, преборихме се, режима на Милошевич! Още какво ли не сме издържали! И сега дойде време, парадокс ли е, от България да затрият този център! Левски ни е най-нужен тук, ако може по някакъв начин да се изборим с тази асимилаторска машина в тази държава, в която живеем! „
Българи по професия
Кметът на Босилеград отрича да има конфликт с културния център. Отхвърля и обвинението, че има общо с изтриването му от регистъра на Държавната агенция за българи в чужбина. Захариев разказва, че просто е изпълнил задължението си като кмет - да съдейства в проверката за достоверността на подадените документи.
„Ние никого не сме наклеветили, потърсени сме по държавна линия да сътрудничим и вярвайте, че ако е било обратно - няма да бъде добро!”, категоричен е той.
По думите на кмета Културно-информационен център трябва да съществува. Но не и в сегашния му вид: „Ако някой си е позволил да дава такива документи, които не са достоверни, извинявайте, ама ще си отговаря според закона! Майка Българийо, КИЦ-а трябва да съществува, но лицата, които са там, проверете дали си вършат работата или ги назначете по длъжност! Да си вършат работата, както трябва да се върши!”.
Общината също отправя обвинение към Центъра - че получават пари от българите за услуги, които би трябвало да са безплатни.
„Всяко едно правителство в България е помагало на КИЦ-овете. Но за съжаление тази помощ не е стигала до гражданите на Босилеград. Тъкмо това търсим ние от Държава България - да проверят. Защо да има българи по професия? Ето това се опитваме да променим с институциите на България”, подчертава зам.-председателят на Националния съвет на българите в Сърбия Стефан Стойков.
От Държавната агенция за българите в чужбина изпратиха писмено становище по случая. В него се казва, че в 10-дневен срок новият председател на агенцията ще покани ръководителя на КИЦ, за да намерят разрешение на проблема.
Сръбска интрига?
Културно-информационният център в Босилеград е най-работещата организация на българите зад граница. Това подчерта в студиото на „Тази сутрин” евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки.
Според него не може да се говори за раздор между българите в Западните покрайнини, но сръбската държава работи активно в тази посока чрез поставянето на „служебни българи” и марионетни организации.
Джамбазки посочи, че по сегашния закон, действително дружествата на сънародниците ни може да дават гаранции за произхода на кандидатстващите за гражданство, но, по думите му, Иван Николов и Димитър Димитров наистина добре познават българите в региона.
Според него в момента има „една битка на една полумафия, която издава българско гражданство”, като на фона на това КИЦ не получава почти никакви пари от държавата. Евродепутатът изрази мнение, че българските управляващи повтарят тезата на Тито и Георги Димитров, че българското малцинство е „мост”, но не оказват нужния натиск върху Белград.
Джамбазки заяви, че ще се бори за запазването на центъра.
