Благодарение на добрата си фискална политика България има най-малък външен дълг в Европа, а бюджетният ѝ дефицит покрива критериите от Маастрихт, като всичко това се дължи и на огромната война с корупцията и контрабандата. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на представянето на Икономическия преглед на България на Огранизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
„Стотици милиони влязоха в бюджета на държавата, това създаде и много по-добра конкурентна среда“, отбеляза Борисов.
Самият икономически преглед съдържа наблюдения именно за бизнес климата, който според ОИСР „се нуждае от подобрение“. Сред наблюденията са, че регулаторните бариери пред пазарната конкуренция са без аналог в рамките на организацията. Разпилени и с ограничен резултат са действията на антикорупционните институции, а липсват и достатъчни гаранции за независимостта на съдебната система, става ясно от доклада.
„Няколко случая на конфликт на интереси между бизнес и политически елити бяха идентифицирани през последните години. Няма регулации за лобизма, а международните класации показват предизвикателства пред медийната независимост“, пишат още от ОИСР. Те настояват за ефективен и прозрачен механизъм за отговорността на главния прокурор, за определяне на състава на Висшия съдебен съвет и за останалите назначения в съдебната система.
Едно от вътрешните заглавия в доклада посочва, че пандемията е прекъснала „впечатляващ растеж“, продължил около 2 десетилетия. По думите на премиера в момента България е на последно място по новозаболели от коронавирус в ЕС, „при това – с най-либералните мерки: работи икономиката, селското стопанство, строителството, машиностроенето, ИТ секторът, училищата“.
От ОИСР предупреждават, че пандемията е изтрила всички позитивни развития на трудовия пазар от последните години, а възстановяването на заетостта се нуждае не просто то държавно субсидиране, а от по-комплексни мерки – включително и заради различната степен, в която са поразени отделните сектори.
Не помага в дългосрочен факт комбинацията от дефицити в просветната система (видими от PISA), отпадащите от училище и намалената раждаемост, както и зависимостта на индустрията от въглищата и ниската ѝ енергийна ефективност.
