Днес отбелязваме Световния ден за борба с ХИВ и СПИН. Близо 38 милиона души живеят с болестта по света.
У нас те са 1700. Почти всички получават съвременна антиретровирусна терапия.
Николай има приятели като всички останали и работа, която обича. Пред нас не е с истинското си име, защото има ХИВ. Малцина знаят за състоянието му. А той разбира случайно.
„Това беше голям ужас за мен. Не знаех какво да правя след това, как да живееш. Изпаднах в голяма депресия и мислех, че ще живея от 5 до 10 години макс”, споделя Николай - ХИВ позитивен.
Но вече 10 години живее така, а с помощта на антиретровирусна терапия Николай не е опасен за останалите.
„Аз пия едно хапче веднъж на ден и това прави тялото ми да се чувства добре. Това означава, че аз не мога да предам вируса на никой, включително и ако правя секс без никаква защита”, казва Николай.
Близо 70% българите пък никога не са се изследвали.
„Когато отидеш в самия кабинет се изследваш с код, но когато на вратата трябва да покажеш личната си карта и да кажеш, че отиваш да се изследваш за ХИВ, това, разбира се, влияе върху мотивацията, защото особено в малките населени места 2 и 2 е равно на 4”, казва Александър Миланов от Националната пациентска организация,
Въпреки възможността за безплатно лечение и потискането на ХИВ-вируса, около 15% от диагностицираните не стигат до отделенията.
„Хората се страхуват, затова не разкриват статуса си и не идват навреме в отделението. ХИВ-инфекцията е превърната в едно хронично заболяване. Човек, който е на терапия и е с потиснат вирус, не е заразен за партньора си, могат да имат деца”, обясни Д-р Нина Янчева – инфекционист.
По-големият проблем според пациентските организации е стигмата сред лекарите и отказът на някои от тях да лекуват ХИВ позитивните.
„Там те се срещат със стена от неразбиране и грубо и арогантно отношение. Пациент е изпратен в инфекциозно отделение да му бъдат сложен гипс. Това е повече от възмутително”, каза Миланов.
