Годишно Националната кардиологична болница лекува около 15 000 пациенти от цялата страна. 30 % от бюджета отиват за заплати, а останалите 70% за лекарства, консумативи и медицински изделия. Всяка година болницата изготвя листа с необходимите й медикаменти. Списъкът съдържа субстанциите на лекарствата, а не търговски имена.
"Тези листи се утвърждават от борда на директорите. Ние сме длъжни да обявим търг по обществена поръчка и там се спазват процедурите на закона. Няма преки отношения с фирмите, които снабдяват", обясни проф. Владимир Пилософ.
За тази година болницата е поискала прогнозен бюджет близък до миналогодишния.
"Има известно покачване, но за сметка на новите дейности. Предвидили сме известен % инфлация и поскъпване на някои продукти в тези прогнозни стойности, но те не са грандиозни разлики спрямо миналата година", заяви проф. Пилософ.
Големи разлики обаче има в прогнозните бюджети на други болници, информираха от Надзорния съвет на НЗОК. Някои лечебни заведения са поискали два пъти повече пари без ясни аргументи. Ако бюджетите бъдат одобрени, ще струват със 100 милиона лева повече от наличните.
"Има някои цифри, които притесниха членовете на Надзорния съвет. Не мога да цитирам проценти или суми, но изискахме от администрацията на НЗОК да подготви справка и сравнителен анализ на това, което са получавали съответните лечебни заведения миналата година и това, което са поискали за тази", заяви д-р Станимир Хасърджиев.
Все още не е ясно кой и как ще одобри бюджетите на болниците. Надзорният съвет има насрочено заседание за следващата седмица, но все още няма нито председател, нито управител на НЗОК.
Същевременно здравният министър обеща в следващите дни да стане ясно как се формират цените на лекарствата. Главният прокурор съобщи, че лекарствената политика ще се разследва само при сигнал за престъпление.
