Болни с тежка деменция и пациенти с тежки психични кризи и заболявания си остават у дома. Причината - няма болница, която да ги приеме.

В почивния 25 май 86-годишният Илчо Стоянов получава тежка психическа криза и става агресивен. Близките му търсят помощ на телефон 112.

Линейката първоначално отказва да дойде. Лекарите казали, че за възрастта това е нормално и само ако стане агресивен може да се вземат мерки, разказа дъщерята на Илчо - Елеонора Стоянова. След това пристигнали с полиция и сложили само успокоителна инжекция.

Диагнозата е силно обострена старческа деменция. Формалното обяснение, че няма места. Близките на пациента успели да го вкарат в една кола и го закарали в Курило - в Психиатричната болница „Иван Рилски”.

„Системата по настаняване в болница е много тромава, близките започват една борба кой ще го вземе, къде ще го вземе, линейката ще дойде ли. За мен цари не хаос, а и липса на ред”, призна Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски

Управителката на психодиспансера, който отказва да настани пациента обясни, че състоянието на болния наистина е било остро, но дежурният лекар е установил, че и при домашни условия може да се погрижат за него.

„Преди всичко за тези хора да бъдат настанени в домове за възрастни хора с деменция. Но домовете на достъпни цени са заети и хората чакат по две три години. И трябва някой да почине, за да бъде приет друг човек с деменция”, каза управителят на Психиатричния диспансер в София д-р Гълъбина Тарашоева.

Оказа се, че няма статистика колко български граждани страдат от старческа деменция. Причината е, че ако лекарите напишат вярна диагноза, ще лишат пациента от по-добро лечение. Така скъпите невролептици например се плащат от касата, само ако пациентът има шизофрения. Ако болният обаче има по-лекия вариант - шизоафективно разстройство, касата няма да плати за лекарствата.

Така най-добронамерено от една страна лекарите са принудени да пишат неверни диагнози, за да имат пациентите качествени лекарства. Що се отнася до лечението на наркозависимости пък се оказва, че от бюджета за кабинетите в психиатричните центрове не се превежда нито лев.

„Постоянно сме изправени пред това да помогнем ли на болния или да правим нещата по правилата”, признава д-р Гълъбина Тарашоева

Основният проблем се оказва в парите - в Министерството на здравеопазването нямат сигнал за върнати пациенти от спешни психиатрични центрове, но законът предвижда да вземат бонуси за всеки спешен случай.

Началникът на отдел управление на държавни лечебни заведения в министерството д-р Анна Варсанова обясни, че методиката е променена от тази година.

Според колеги на работещите в психодиспансерите заплащането при тях има една особеност - без значение дали болният ще лежи при тях 2 или 20 дни, те пак ще получат по 600 лева затова че са го лекували.