Близо 5000 души може да настани България при нова бежанска вълна. След заплаха на Ердоган да залее Европа с милиони мигранти, проверяваме как може да реагира страната ни.
Проверка на bTV в бежанските ни центрове, след заплахите на турския президент, че ще залее Европа с милиони мигранти.
5160 е общият брой на местата за настаняване у нас. Две трети от тях са в столицата. В момента са заети между 8 и 10 процента от капацитета им.
Премиерът Борисов обяви, че у нас няма да се строят бежански лагери и се обърна към Брюксел да смекчи тона с Турция по повод конфликта в Сирия.
Спокойни ли са хората в пограничните райони?
В елховското село Бояново преди две години хората излязоха на протест заради слухове, че в изоставените казарми ще има бежански център. До това не се стигна, но днес хората отново са притеснени.
Атанас Желев е сред най-активните срещу изграждането на бежански център върху терена на старите поделения.
"Носят се слухове, че пак ще има, тук, из селото се говори. Притеснени са, настройват се хората, не искат тук да има други хора. Коментират, че пак ще се стачкуват", каза Атанас Желев.
А според премиера Бойко Борисов изходът е в дипломацията, не в нови бежански лагери.
„Нито огради, нито армия, нищо не може да ни спаси. Ако са жени и деца, и ги нахвърлят, ей така, по оградата, какво ще правим? Не виждам никакъв смисъл нито да строим, нито да се готвим с лагери. С президента Ердоган имаме ясна договорка, и турските власти абсолютно стриктно, коректно спазват споразумението към България. Имаме нула миграционен натиск”, заяви премиерът Борисов.
В пика на бежанската вълна един от нелегалните маршрути минавал до граничното село Златиница, в което живеят 15 души.
"Тук, по-рано има един черен път, от Славейково, съседното село, и много често минаваха хора", заяви Иван Бъчваров, жител на село Златиница.
В бежанския център в Харманли са заети малка част от местата. Последните новопостъпили са от преди три дни – семейства от Иран и от Сирия.
„Шест общежития, в които можем да настаним до 3000 човека. Към настоящия момент, тази година, настанените са едва 150, така че имаме много свободен капацитет”, съобщи Славчо Янев, директор на РПЦ Харманли.
Трите центъра в София могат да поемат около 2000 души.
В „Овча купел” са настанени стотина, предимно от Ирак и Сирия, като Насрин Фаллаха, която е от Дамаск. Попада тук преди 8 месеца, след заплахи от „Ислямска държава”.
„Във вашата страна се чувствам в безопасност. В Сирия е опасно, опасно е за 6-те ми деца, защото е война”, сподели Насрин Фаллаха.
Там Насрин е била детски учител, а тук иска да остане да живее и прогнозира нова вълна от мигранти към Европа, защото по думите й мирът не е в Сирия, особено в момента.
„Дори да увеличим капацитета с 200-300 души, повече от това на този етап, не бихме могли да поемем бежанска вълна”, каза Пламен Пенов, директор регистрационно приемателен център София.
В извънредна ситуация петте хиляди места за настаняване на мигранти у нас, могат да бъдат увеличени с още 1000.
Не такава е ситуацията в районите, близо до Гърция. В селата там хората продължават да са свидетели на преминаването на нелегални мигранти.
Поредната група, преминала нелегално от Гърция у нас днес, беше отведена за разпит на пункт „Капитан Петко войвода”. 24-мата афганистанци са влезли през границата в района на Мезек. Селото е на един хълм разстояние от Гърция.
С построяването на оградата по границата с Турция, каналът за трафик на хора се изместил през Гърция, разказват ни местните.
С влизането на страната ни в Европейския съюз, паднаха и граничните заграждения между България и Гърция. Сега по стария кльон ежечасно патрулират гранични екипи, но физическата охрана лесно се пробива.
„Има хора, които се занимават с тази работа и печелят. Тук, нагоре в Балкана, аз не съм ходил, ама казват, че имало такива горски пътища, които били направо като магистрала”.
Свикнали с неканените гости, хората от Мезек не се плашат от евентуална бежанска вълна.
„Всяка къща застава, всеки жител – граничар, така че ние тук няма да бездействаме”, казва Христо Янакиев.
Само в района на Мезек няколко гранични отряда патрулират денонощно. Страната ни обаче няма ресурс да постави пост на всеки километър по цялата бразда с Гърция, която е близо 500 километра.
От началото на годината задържаните нелегални мигранти на границите ни с Турция и Гърция, са намалели в сравнение с миналата година. Общо 325 са те до миналия месец.
За 2018 г. за същия период са над 450. Най-много са хората от Сирия, Афганистан, Ирак и Пакистан.
