Двадесет и три на сто от българските работодатели имат проблеми при запълването на свободните места с липсата на социално-емоционални умения на работниците. Това каза Виктория Левин от Световната банка на образователен форум, организиран от Фондация "Заедно в час", Световната банка и ЕК.

По думите й бизнесът отчита, че на българите им липсват два пъти повече в сравнение с другите европейци т. нар. меки умения като компетентност за сработване с другите.

Познавателните и социално-емоционалните умения на българските работници са измерени с помощта на национално представително проучване BLISS от 2013 година. Включени са хора на възраст от 18 до 65 години.

Капацитетът за познавателни умения намалява с възрастта, показва проучването. Всички работници между 50 и 65 години имат по-ниски познавателни умения в сравнение с по-младите им колеги, изключение прави умението за четене на текстове.

По-възрастните работници обаче компенсират с по-добри социални умения.

Мъжете и жените в България имат сходни познавателни умения, разликата е, че жените показват по-добри резултати при четенето на таблици и графики. Жените имат и по-добри резултати при социално-емоционалните умения, каза Виктория Левин.

За заетостта при мъжете са важни повече уменията, докато при жените е важно най-вече образованието, сочат резултатите от проучването.

Според него за жените е важно да са съзнателни на работа, докато за мъжете способността им да се променят, да се нагаждат към новите условия е по-важното умение.

Мъжете с фиксирано виждане за живота имат по-ниски приходи от тези, които искат да се променят.

Ромите по-лесно променят нагласите си спрямо българите

От Световната банка цитираха данни, според които едва 38 на сто от децата от ромски произход между 3 и 6 годни посещават предучилищни занимания. Само 15 процента от ромите мъже и 9 на сто от жените роми завършват училище като и за двата пола е от изключителна важност близостта на местоживеенето им до училището.

Образователната система да се промени така, че да се развиват по-добре социално-емоционалните и познавателните умения на учениците, препоръча Виктория Левин.

Намаляването на неравенствата в ранното образование, ранно включване на бедните, уязвимите и маргинализираните групи също беше препоръка, около която се обединиха участниците във форума, цитирани от БТА.

Българската образователна система разделя учениците на база на социално-икономическото положение на семейството, отчете Виктория Левин. По думите й е характерно деца от семейства с еднакво материално положение да посещават еднакви училища, разделянето започва в първи клас, но най-силно е след седми.

Образованието прекъсва цикъла на бедността, то е пътят към упражняване на всички останали човешки права и напредъка на държавата, заяви Мария Хесус Конде, представител на УНИЦЕФ в България.

Според данни на УНИЦЕФ от 2013 година в България 1000 деца годишно никога не влизат в образователната система, а около 7000 на година отпадат от училище преди да достигнат четвърти клас. По данните на организацията отпадането е особено подчертано в по-горните класове от пети до осми - до 20 на сто от всички деца през 2013 г. са отпаднали.

Достъпът до образование е белязан от етнически неравности, според УНИЦЕФ. 23, 2 на сто от ромските деца не посещават училище, а момичетата от ромски произход е по-вероятно да отпаднат от образователната система. От УНИЦЕФ започват кампания за популяризиране на новия закон за предучилищно и училищно образование, тъй като според организацията със законодателната промяна се въвеждат важни демократични принципи за включващо образование, за участие на деца, родители, учители, директори при формирането на държавните стандарти.

От УНИЦЕФ ще работят и за механизъм, който да се ползва при определяне на различните видове насилие в училищата, за да се осигури безопасна среда.

Според еврокомисаря по образование и култура Тибор Наврачич България, подобно на други европейски страни, е изправена пред предизвикателството да даде достъп до образование за хора от по-бедни слоеве. Той очерта необходимостта и от това образователните системи да се модернизират, за да отговорят на изискванията на пазара на труда.

Според Наврачич трябва да бъдат подпомогнат институциите да ангажират родителите с училищата на децата им и да се осъзнае важната роля на учителите, които най-добре разбират младите хора.

Той призова да се повиши престижът на учителите в обществото

По думите на Наврачич е важно да се научат учениците да са грамотни по отношение на новите медии и да различават в различните онлайн източници фактите от пропагандата.

Еврокомисарят отбеляза, че приоритетите за следващите пет години ще са включващото образование, популяризирането на теми като недискриминацията в училище и увеличаването на инвестициите в образованието. Той посочи, че в момента има възможности за инвестиции и България трябва да се възползва с проекти за възстановяване на училищни сгради и такива за развитие на човешкия капитал.