Българският хелзинкски комитет (БХК) завежда второ дело срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради смърт на дете в дома в с. Стража.

19-годишната Николина, която страдала от ментални увреждания, е починала от недохранване, сочи аутопсията на тялото на момичето. Според властите смъртта е настъпила заради маразъм - крайната степен на патологично недохранване. Прокуратурата обаче не намира престъпление и прекратява досъдебното дело.
Според разследващите недохранването се дължи на умствената изостаналост на Николина.

„Освен, че произволно приписва на умствената изостаналост несъществуващото свойство да причинява смъртоносен глад, за да нормализира и оправдае гибелта на Николина, прокуратурата напълно игнорира това, че служителите на “дома” и болницата, в която умира Николина, са бездействали да положат каквато и да е грижа да предотвратят или лекуват болестното недохранване на детето”, пише в официалното съобщение на БХК.

Момичето е прието в болница с инфекция на целия организъм и тежка дисфункция на кръвосъсирването, след като два месеца не се храни и страда от кръвоизливи по цялото тяло и не може да се движи. Всичко започва с една рана на ухото, от която тръгва инфекцията. Според БХК прокуратурата не се е съобразила с това, че не е нормално да се умира от рана на ухото.

Домът в Стража и болницата, където е приета Николина, са същите където живее и умира и Анета Йорданова (15 г.). При операция на детето през 2006 г. в коремчето му бяха открити 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см. Лекарите тогава се бориха 5 дни за живота на Анета, но без резултат.

И това дело бе прекратено, но през май т.г. Върховната касационна прокуратура го възобнови. БХК води дело срещу държавата в Страсбург и заради този трагичен случай.

Комитетът твърди пред ЕСПЧ, че държавата отговаря за причиняване на смъртта на Николина и Анета и за нечовешко отнасяне с тях приживе. Занемаряването на децата е проява на дискриминация заради менталните им увреждания .

Според БХК държавата отговаря и заради провала да разследва смъртта на момичетата. Това също е дискриминация от страна на разследващите спрямо децата с умствена изостаналост.

„Институциите, а не умствената изостаналост, убиват. Държавата отговаря за отказа си да даде закрила на жертвите на институциите. БХК ще я съди още редица пъти за това”. С тези думи завършва съобщението на хелзинкския комитет.