Въпреки че представители на компанията, с която се е преговаряло за спасяване на „Вера Су“, смятат, че не може да се осъществят действия по изваждането на кораба преди април 2022 г., това не обвързва българската страна, която работи по свой план, в случай че собственикът се откаже от плавателния съд. Това съобщи капитан Валентин Енчев от „Морска администрация“ на специален брифинг.
Първите действия, които ще бъдат предприети са „снемане на всички пластмасови и други оборудвания от кораба, за да се предотврати замърсяване“, съобщи директорът на „Морска администрация“ капитан Венцислав Иванов.
Следващата стъпка е "отварянето на люковете на закритие на хамбара, който е един-единствен". Има няколко методики, които се обсъждат за тази операция, която трябва да стане така, че да „може да се затварят, ако се наложи“.
„Докато геометрията на кораба позволява, няма да оставя люковете отворени – ще ги отваряме и затваряме. След като се извади определено количество товар, ще трябва да се направи ново укрепване на кораба, за да се предотврати „евентуално счупване и разкъсване на обшивката на корпуса, тъй като корабът ще започне да изплава“, каза Иванов.
„Стигаме тука вече до въпросния товар или стока, или отпадък, или каквото и да е. Първото, което трябва да направим, е да се вземат проби от сами товар от повърхността, за да знаем в какво състояние е. Оттам вече ще разберем какво може да очакваме в дълбочина“, обясни капитан Венцислав Иванов.
„Самият трюм е с височина е с височина 6,14 м, имаме подозрения за три метра вода. Останалото не го знаем в какво състояние е – каша, емулсия, отпадък. Ще ги дадем на съответната лаборатория, за да преценим какви методики да използваме – грайфери или помпи“, допълни шефът на „Морска администрация“.
Ще се гледа с всички налични средства и „най-добрите практики“ „да не се допусне това, което беше в началото“ – „да няма натиск върху морската среда, флората и фауната“, категоричен е Иванов.
Две неща са необходими, за да се осъществят тези действия – НСлС да каже, че товарът не е доказателство и може да се разтоварва, а също така собственикът да заяви, че няма претенция към кораба и товара.
По думите на капитан Енчев очаква се следствието да обяви, че товарът е свободен.
„Получихме съответните отговори на МОСВ за ограниченията, които те ни налагат по товара. Остава да се изчисти начинът, по който този товар да бъде изведен. Тук много важен е моментът със собственикът на товара. Когато от тяхна страна се получат техните отговори и становища – че целят целия или част от отвара или нищо, остава администрацията да се разпорежда с него“, обясни Енчев.
Четири варианта са обсъждани с МОСВ и единият от тях е товарът да бъде изведен и изхвърлен в международни води извън нашата зона от 12 мили. По думите на директорът на „Морска администрация“ за това ще се иска съдействие от Института по океонология и океанография, за да се установи къде е най-доброто място за реализирането на този вариант и това няма да се случи на по-малка дълбочина от 50 метра.
Според Иванов МОСВ все още разглеждат уреята като консистентен материал, но ако се установи, че тя вече се е превърнала в каша и имаме разреждане 1 към 1 с вода, ситуацията вече е друга.
Капитан Енчев отбеляза, че при вариант с изхвърляне на товара във водата, България трябва да се съобрази и с конвенциите за Черно море, които е подписала.
