Старите български занаяти са живи в Троян. Един от тях е грънчарството – изкуство, овладяно преди векове, но съхранено до днес.
Историята е на баща и дъщеря, подчинили глината на ръцете си – Николай и Ралица Йовкови.
„Първите ми спомени за грънчарското колело е отдолу с моя братовчед – сядаме и се въртим на колелото и си удряме от време на време главите отгоре. Значи сме били толкова малки, че да се завъртим на колелото. Така че това е един от първите ми спомени и е много силен, свързан с физическо усещане. Винаги, винаги сред глината съм израснал. Това е начинът да се започне занаятът”, разказва Николай.
Грънчарското колело в дома на Николай не е спирало да се върти повече от век. Занаятът му предава неговия баща, който пък се учил от своя баща.
„Глината отнема напрежението и вредната енергия и зарежда положително. Така че независимо каква е мисълта, просто се забравят проблемите навън и човек се отдава на работата си с глината... Имал съм много неприятни ситуации, но тук човек се разтоварва. Даже на моята съпруга съм казал види ли ме, че съм отчаян много – да ме изпрати в ателието. Така, че тук е едно островче за спасение”, казва бащата.
По думите му тайната на грънчарството е всеотдайност и търпение.
Ралица израства в ателието на баща си. И също като него носи любовта към глината в сърцето си.
„Баща ми ме пита, докато е на грънчарското колело – знаеш ли на какво мирише глината? Зачудих се. И той с изцапаните си ръце ми даде да помириша, наведох се и той ми изцапа носа. От тогава знам на какво мирише глината. Трябва да се изцапаш”, спомня си младата жена.
Казва също, че баща ѝ винаги е бил до нея и е много добър учител – не само в професията, а и в живота.
За Ралица керамиката е не само логичен, но и правилен избор в живота й.
„Децата ми също са запалени от магията на керамиката и от това, че виждат че моята работа ми доставя удоволствие, че ме прави щастлива. И искат и те да станат като мама”, казва още жената.
Николай и Ралица вярват, че ателието им няма да остане празно. Че грънчарското колело ще продължи да се върти. И че занаятът ще остане жив.
