На въпроса „Страхувате ли се от коронавируса?“ 47% от българите отговарят положително. Това показва проучване на „Барометър България“. На същия въпрос при подобно изследване през февруари 25,6% от запитаните са посочили, че ги е страх. 

Намалява значително делът на тези, които смятат, че паниката е изкуствено създадена и няма причини за страх – февруари са били 26,5%, а днес – 15,2%. 

Снимка: Барометър България

Устойчив е делът на тези пък, които заявяват, че следят новините, но не изпадат в паника – 30,2% в края на февруари и 33,2% през месец юни. 

Почти двойно са се увеличили отговорилите, които смятат, че коронавирусът е поредният грип, който ще отмине – сега са 10,1%, а преди – 5,2%.  

От „Барометър България“ отчитат, че промяната в отношението на българите за пандемията от COVID-19 явно се дължи на нейния обхват и продължителност. „Въпреки че България е от страните, в които няма голям брой заразени и смъртни случаи, страхът на сънародниците ни все пак е нараснал значително“, допълват от социологическата агенция. 

Снимка: Барометър България

Респондентите са отговорили и на въпрос „Коя е най-важната тема за българите след извънредното положение“. За 82,4% от запитаните най-важно е как страната ни ще се справи с икономическите последствия, породени от кризата с коронавирус. Отминаването на заразата е важна тема за 38,9% от българите, а за 36,5% това е разхлабването на мерките. 24,3% пък открояват като важна тема състоянието на здравната ни система след кризата. 

„Въпреки страха от зараза българинът съвсем прагматично поставя като тема от най-голяма важност как ще се справим с икономическите последствия. Цели сектори от икономиката са изключително засегнати и обществото очаква мерки, които да начертаят план за излизане от кризата“, посочват още от „Барометър България“ и уточняват, че процентите от отговорите надхвърлят 100, защото анкетираните са давали повече от един отговор. 

Снимка: Барометър България

На въпроса „Коя институция е имала най-важната роля в борбата с коронавируса“ – почти с равен дял анкетираните подреждат Министерски съвет – 31,6%, и Национален оперативен щаб – 30,2%. Народно събрание е институцията с на-важна роля според 24,2%, а за 4,3% това е здравният министър. 9,7% от анкетираните не могат да посочат. 

Относно „За коя политическа сила бихте гласували, ако изборите за български парламент се провеждаха днес?“ Според преизчислените данни от заявилите, че ще гласуват, ГЕРБ остават водеща политическа сила и за тях биха дали вота си 33,5% от анкетираните, които ще отидат пред урните. 

БСП са на второ място с 18,2%, но продължава тенденцията им на отлив на подкрепа, като вътрешните противоречия и неяснотата дали и какви промени ще настъпят в партията отблъскват избирателите им, включително и от най-твърдото им ядро. Няма промяна в подкрепата на традиционния електорат на ДПС и те биха били трета политическа сила с 10 % от гласовете, ако изборите се провеждаха сега.

Снимка: Барометър България

При избори днес Обединени патриоти с 9% биха били четвъртата политическа сила в бъдещия парламент, като през последните месеци запазват и консолидират подкрепата на патриотично настроената част от българските избиратели. 

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която наскоро получи регистрация, тепърва ще трябва да изгради структури и предстои да се види какви лица ще представи пред евентуалните си избиратели на местно ниво. Към момента разчита предимно на популярността на лидера си, като телевизионна звезда, и привлича подкрепата на 3,4% от анкетираните – предимно млади хора във възрастовата група 18-26 години и от малки населени места. 

Проучването показва, че „Демократична България“ трудно ще успее да мобилизира достатъчна подкрепа, за да прескочи изборната бариера. Към днешна дата привлича вота на 3% от анкетираните – десни избиратели от столицата и най-големите градове. 

Наблюдава се и значим процент колебаещи се (10,7%), част от които са привърженици на левия политически сектор, които засега са снели традиционното си доверие към столетницата, но все още не са решили към кого да го насочат. И през юни значителен си остава делът на негласуващите – 43,5%.