5 860 000 души – толкова хора ще живеят в България през 2040 г., ако се сбъдне най-негативната прогноза на Департамент „Демография” към Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН. Експертите са разработили три варианта за развитието на демографската ситуация у нас.
Най-лошият – с падане под 6 млн. българи, би се реализирал, ако не се прилагат никакви мерки за борба с демографската криза. При частични мерки бихме наброявали 6 520 000 души, а най-благоприятният вариант предполага население от 6 750 000 души. Директорът на ИИНЧ-БАН проф. Антоанета Христова отбеляза, че този вариант е „доста нереалистичен”.
Тя обобщи, че изводът от направените симулационни варианти е, че в следващите години, при всяко положение, независимо от това какви политики се прилагат, броят на населението в България ще намалява.
Сред причините е миграцията, която е резултат от 6-кратната разлика в средната заплата между България и ЕС и се улеснява от свободното движение. В същото време има голямо количество българи, които нямат нужното образование и желание, за да се реализират на пазара на труда и с тях трябва да се работи.
По думите на проф. Христова раждаемостта у нас занапред може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от други общности, близки до нашата култура.
Проф. Татяна Коцева представи данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства.
По отношение на децата до 7 години като мерки се предлагат компенсаторни суми за родителите при оставане извън ясла или детска градина, родителски кооперативи, почасови услуги, лицензиране на гледаческите услуги и др.
Всички симулации показват, че ще нараства броят на българите в напреднала възраст. Според проф. Христова това население трябва да е обект на специални политики, за да остава по-дълго на пазара на труда.
„До 2030-2035 г. у нас се предвижда все "по-рязко да спада населението между 40 и 64 години, както и населението между 15 и 39 години, а населението над 65 години ще продължи да се увеличава", прогнозира доц. Стоянка Черкезова.
