Българското образование има нужда от нов тласък, защото изостава все повече от модерните форми на преподаване и усвояване на материала. Това подчерта премиерът Пламен Орешарски при откриването на дискусионния форум „Професионалното образование и обучение - приоритет за България" в Министерския съвет.

„Нашите ученици лесно цитират, но трудно решават практически казуси”, допълни премиерът, според когото българската образователна система полага усилия за наваксване на изоставането през годините на прехода.

Като един от приоритетите в сферата той посочи необходимите мерки за професионална преквалификация на излезлите вече от образователната система, за да се задоволят нуждите на трудовия пазар.

„Стимулирането на професионалното образование е политика, която дава добри резултати в други страни за насърчаване на полезните знания и практическия опит на младите. А професионалното образование е гаранция и за ускореното икономическо развитие”, обясни Орешарски.

Образование и пазар

Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев има разминаване между нуждите на пазара и това, което предоставя системата на образованието. „Няма работа за хората, но и няма хора за работа”, обобщи той.

Той застана зад тезата, че е необходимо да бъде стимулирана системата за учене през целия живот, защото целта на професионалното образование са знанията, но уменията също са много важни.

Образование и обучение

„Точното съчетание между образование и обучение” беше акцент в изложението на образователния министър Анелия Клисарова. „Ще цитирам един експерт: „Иска ми се да пътувам с пилот, който е по-скоро добре обучен, отколкото добре образован”, заяви тя и подчерта, че през последното десетилетие в Европа професионалното образование и обучение са решаващ фактор за устойчивото социално-икономическо развитие.

„Инвестицията в професионалното образование и обучение е един от най-успешните начини за борба с безработицата сред младите хора. Именно затова правителството ни на първо място слага като приоритет образованието и в частност – професионалното”, продължи Клисарова.

Като една от заплахите пред образованието в България Анелия Клисарова посочи намаляващия брой ученици в професионалните гимназии – с 50 000 за 10 години.

По данни на НСИ броят на завършилите с професии е намалял с 20% спрямо 2001 г. „Налице е диспропорция - нашите ученици искат след 8-ми клас да кандидатстват в т. нар. елитни училища и не избират професионалното обучение, което би им дало по-добър старт в живота. Но трябва да им гарантираме, че завършвайки професионално образование, те по-бързо ще се реализират на пазара на труда”, подчерта министърът.

Друг проблем, който констатира проф. Клисарова, бе състаряването сред учителите в професионалните училища - през 2012 - 2013 г. учителите на възраст до 34 г. са намалели с 2860 души, а само един от 10 е на възраст до 34 години. В същото време броят на учителите до 60-годипна възраст е нараснал с 1624.

Училищна демокрация

Ученици поискаха повече демокрация в българските училища в своя позиция за състоянието на образованието у нас, разпространена от Съюза на учениците.

„Училищната демокрация се намира в пълен колапс и зависимост от решенията на съответния директор и регионален инспекторат”, подчертават учениците и се обявяват срещу „унифицираните механизми за ученическо участие”, които се прилагат на всички нива в разрез със самостоятелното изграждане на ученически организации в гражданското общество.

„Директори и учители с десетилетия не подобряват своите компетенции, но продължават да бъдат несменяеми, въпреки понякога явното си нежелание да осъществяват своите мениджърски и обучителни функции”, оплакват се още учениците.

Те отбелязват разликите в образователните равнища в различните региони, както и между различните социални групи в България. „Всичко това говори за сериозни натрупани проблеми и е само малка част от общата картина на образователна недостатъчност, опростачаване на ученическата общност и слаба възможност за реализация в обществото”, се казва още в позицията.