Първите знамена се появяват преди около три хиляди години. Оттогава те са символ не само на държавността, но и обединяват силата на духа.
Така както знамената на българското опълчение пазят спомена за героизма на падналите в боя за свобода.
Под диплите им са загинали десетки български опълченци и войници. А днес до тях може да се докосне всеки българин специално в деня на отворените врати във Военноисторическия музей. Казваме специална, защото посетителите ще могат да видят оригиналните знамена на българското опълчение.
Те са общо пет. Показват се рядко, а за последен път това се случва преди 8 години.
Всяко едно от тях е символ на стремежа на българския народ към свобода и се съхранява при специални условия.
Най-голям интерес се очаква да предизвика и най-известното - Самарското знаме. Едно знаме, което е съсредоточило в себе си надеждата на българския народ за Освобождение и което дълги години е олицетворение на тази битка.
„Да помогне Бог това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя." Тези думи изрича воеводата Цеко Петков, забивайки последно гвоздейче в дръжката на Самарското знаме. И то поема към бойното поле.
„Знамето минава през голяма част от изстрадалата българска земя. То участва в най-кръвопролитните боеве при Стара Загора и Шипка. То може би създава първата история за героизъм на българско знаме” – припомнят от музея.
Историята му започва с тътена на Априлското въстание, който отеква в Самара. Извезано от коприна от сръчните ръце на монахините от Иверския манастир, то така и не успява да достигне до нашите земи преди да бъде потушено въстанието.
След неговата направа преминава един сериозен път през руските земи от Москва до Плоещ, където на 18 май 1878г., е връчено на Третата опълченска дружина по всички правила, по които се връчват бойни знамена в историята.
Остава и в историята като единственото знаме в историята на България, наградено с орден "За храброст", който е вграден в пиката на светинята. За последно то беше показано през 2016 г. Сега това се случва отново, но не с изображението на Иверската Света Богородица, а с лика на братята „Св. Св. Кирил и Методий”. Светци и личности със значимо присъствие в общославянската история.
Наравно със Самарското знаме участва и едно българско знаме, ушито у нас. Горнооряховското знаме. То е правено за Априлското въстание, каквато е и идеята при изработването на останалите знамена за българското Освобождение. След потушаване на въстанието, то обаче е иззето от опълченците и прибрано в конака. Когато руските войски влизат на българска територия, по желание на населението в Търново, Генерал Гурко го връчва на българското опълчение.
Според разказите, в голяма степен то влиза в националната история по случайност, като второто знаме, участвало в бойни действия в Руско-турската война.
То носи всички отличителни черти на знамената от българското освободително движение, правени в България с изправения коронован лъв. С надписите „Свобода или смърт ” и с кръста на гърба.
Първа, Втора и Пета дружина са имали знамена и Руската дунавска армия е наясно с тях, но политическото ръководство не желае тези знамена да бъдат връчени на българското опълчение.
„Самият акт на даване на знамето на Четвъртата дружина, ясно показва, че командването е имало ясна представа кои дружини са имали знамена.” – допълва още Соня Пенкова, директор на НВИМ.
Това са знамена, които са подготвени от Добродетелната дружина и българската емигрантска общност в Киев, но не са връчени поради нежелание на ръководството на руската дунавска армия българското опълчение да има собствени знамена.
Макар и да не участват в Руско-турската война, всяко едно от тях има своята дълга история във войните за национално освобождение и обединение.
Символи
Символът на знамето е изключително силен във военното изкуство. Когато войсковата част загуби знамето си, тя се разформирова. Затова и се пази с живота на войниците.
Според директора на НВИМ „това е и една от причините да се търси единствено и само приложението на едно знаме, направено от руснаци в тази война, каквото е Самарскато знаме”. А другите знамена, макар и правени в Русия, са обшивани от българската емигрантска общност в Киев и от „Българската добродетелна дружина” . Нейни основатели са братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Всички четири знамена, освен Самарското имат задължително лъв на една от двете си страни. На другата страна върху знамената на Първа, Втора и Пета дружина имат светци – ликът на Александър Невски на две от знамената и Николай Чудотворец на третото.
Характерен и е трикольорът. Отново в бяло, зелено и червено. Подредени хоризонтално. Като присъстващото червено е в леко винен или виолетов акцент. В последствие цветовете се проектират върху националния трибагреник.
Съхранение
Всички знамена се съхраняват при специални условия – температура и влажност на въздуха. За да се запазят в този вид периодично се реставрират.
Затова и по време на изложбата ще бъдат поставени в отворени витрини, зад стъклени стъкла.
Самарското знаме е най-пострадалото от тях поради недобра реставрация, която е правена през 60-те години в Москва. Затова ще бъде изложено само и единствено на Трети март. А останалите четири от знамената ще останат в експозицията до 11 март.
