Има опасност българският мед да изчезне от пазара в близките години. За това предупреждават родни производители.
Причините са ниските изкупни цени на продукцията им и евтиният внос от чужбина.
В България се произвеждат между 10 и 12 хиляди тона мед годишно. От тях - 2/3 се изнасят в чужбина.
По данни на Обединеният български пчеларски съюз 2/3 от тях се изнасят в чужбина.
В момента цената на едро е под 4 лева за килограм. В областите Плевен и Враца пчеларите вече отчитат и по-ниски добиви на мед от миналогодишните.
По предварителни данни се очаква производството да намалее с около 30% в цялата страна, според информация на Обединеният български пчеларски съюз.
Доказателство за това е, че с всяка изминала година кошерите на Ангел Василев от село Бутан намаляват. От над сто те вече са 60.
„Ако ви покажа преди пет години какво е било, и сега, разликата е огромна”, споделя Ангел.
Голем проблем също е, че изкупната цената на меда намалява.
„Вече няма икономическа изгода да се отглеждат пчели, това, което остава, е по-скоро от любов към кошерите, към пчеларството”, смята кметът на село Бутан Ивайло Иванов, който е и пчелар.
Пчеларят Борислав Борисов от село Галатин е произвел 50 варела по 300 килограма мед, но те стоят непродадени.
„Пазарът стана неадекватен”, смята Борислав.
„Като има повече предлагане на меда, цената пада”, обяснява търговецът Траян Велев.
От 5,50 лв. през 2015 г., изкупната цена падна на 3,80 за килограм.
„В Румъния е около 3,20 – 3,40, в Сърбия около 3-3,20 и няма как да се задържат цените в България на по-високо ниво”, казва Велев.
Според бъдещо споразумение между Европейския съюз и Южна Америка, годишно в страните членки ще се внасят по 45 хиляди тона мед.
„Това е мед, който е около долар и половина изкупна цена, всички страни около нас, които не са членки на ЕС, една Македония, са трикратни цените на мед и подпомагане от държавата, имат директно субсидиране на пчелно семейство, при нас няма такова”, споделя Даниел Ганчев, председател на Пчеларски съюз – Враца.
Затова от бранша настояват за държавна помощ.
„За съжаление, когато в страната се внася мед, който е дори с 20-30% по-евтин от българския мед, естествено, че ще се предпочете по-евтиния”, Михаил Михайлов от Обединен български пчеларски съюз.
Земеделското министерство вече е сформирало работна група, която да изчисли рисковете за страната ни.
„Размерът на тази квота е доста притеснителен. Първото, което е, ние да изразим несъгласие с това и да се поиска тази година квотата да бъде намалена”, смята Петър Кировски, началник на отдел „Растениевъдство и биологично производство" в Министерство на земеделието и храните.
За миналата година пчеларите са получили над 9 млн. лева помощ от Европа. Регистрираните производители са над 126 хиляди.
