Български алпинист, оцелял в Непал: Първото, което чухме, бяха писъци

Групата алпинисти, които бяха в Непал по време на земетресението, се прибраха в България дома късно снощи. След като прекараха близо месец там, сънародниците ни си дойдоха с полет от Истанбул.

С половин час закъснение групата на алпиниста Евгений Динчев се прибра у дома. Повечето от трекинга в Непал не пожелаха да говорят с медиите. Водачът не може да сравни пътуването си с друго, въпреки опита си.

„Последната седмица не я пожелавам на никой - за 5 минути, ако беше ударило, сега нямаше да ви разправям нищо, но имахме късмет. Не това беше най-страшното - най-страшното, като легнеш вечерта, очите ти казват заспивай, защото си умрял от изтощение, мозъкът ти вика - не знаеш кога трябва да изскочиш. Спим облечени, обути, до тебе раница ,всичко, ако се разтресе, скачаш и бягаш”, разказа Евгений Динчев.

Земетресението застига групата в планината, на връщане от базовия лагер под Еверест.

Снимка: EPA

„Бяхме на пътеката, влизахме в едно село, първото, което чухме, бяха писъци, което не можахме да разберем какво става, след това един тътен, бучене и накрая се разлюля земята. Така се разлюля, че едвам стоиш прав на краката си, след малко започнаха каменопадите - там теренът е такъв. Почнаха да хвърчат камъни и се покрихме по скали, да премине първоначалният шок. След това влязохме в селото, селото в разрушения, хората в паника. Слава Богу, нямаха жертви, но на много други места имаше - един човек носач, пада камък и край пътеката беше загинал, други - край къщата, побегнали са явно, обаче камък ги е застигнал. Имаше, за съжаление, и такива работи”, спомня си още Динчев.

„Около 5 дена преди това бяхме в базовия лагер, разбрахме след това за жертвите, за лавините, за каменопадите, знаем къде е станало - то е пред очите ми това нещо, каменопадът е нанесъл най-големи щети и жертви. Няма спасение, когато те хване така. Особено с палатки”, продължава разказа си той.

За щастие, всички в групата са невредими.

Снимка: EPA

„Ние имахме маршрут - трябваше в Намче Базар да спим - това е един малък амфитеатрален градец. Решихме да не оставаме в него, защото доста опасно ни се видя, и продължихме до едно друго село с малко по-ниски постройки, по стабилна земя. Първата нощ беше ужасно трудно, защото непрекъснато ставахме и трусове имаше много. Лягаме облечени, обути, раницата до тебе, оглеждаме откъде можем да избягаме и така... И втората нощ беше същата. Точно на влизане в Лукла удари вторият трус, който беше 6,9, който ужасен беше”, каза алпинистът.

Въпреки слуховете, че летището е затворено, в Лукла групата все пак успява да се качи на полет за столицата Катманду.

Специалните пратеници на bTV Иван Георгиев и Борис Пинтев са в Непал

Очаквайте репортажите и преките им включвания от епицентъра на разрушителния трус

„В Катманду първите две нощи спахме в градината на един ресторант - там вечеряхме и се разбрахме с другите хора. Там под навеса, със спални чували, навесите са безопасни от гледна точка на земетресението и там изкарахме нощта. Има цели райони - районът Напур - бурхите, където живеят, има доста големи щети и не са навлезли по суша, само хеликоптери все още стигат - там може да се окажат и още жертви”, смята Динчев.

Заедно с Евгений в Непал е била и дъщеря му. Тя е останала в Катманду, за да помага.

Снимка: EPA

„Тя работи в SOS Киндердорф в Мюнхен, в централата, те знаят за нея в Непал и я командироваха да остане да помага, дано всичко е наред и се прибере жива и здрава в следващите две седмици. Без страх няма как - това всичко, което става около теб, не може да не ти влияе, но стискаш зъби и продължаваш”, обясни алпинистът.

На въпрос какво е чувството на родна земя, той отговори: „Облекчение. И че много ми се спи вече...”.